Конституцията не е за всяка уста лъжица

Конституцията беше подложена на ремонт по неясни причини, а обсъжданията в парламента минаха в полусекретен режим. Вероятно основният закон има нужда от промени, но да се хващаме за тях в момента звучи точно като „всичката Мара втасала“. Едва ли е случаен фактът, че Венецианската комисия оцени негативно проекта с аргумента, че липсват мотиви. Да, и ние го виждаме това. И куп конституционалисти, които се изказаха по темата. Но депутатите много бързаха, едва ли не беше въпрос на чест точно в това шарено и съпътствано от ежедневни скандали и обиди Народно събрание да се сложи за обсъждане тази висока материя. Конституцията не е за всяка уста лъжица, колкото и широко да са зинали всички в този парламент.

Някои от идеите, които той лансира, са безумни и неслучайно самите вносители си ги оттеглят. Забележете обаче: и за двете действия – вкарване и изкарване на идиотски законопроект, както и за обсъждането му дни наред, тези умници вземат заплати. И понеже обществото е свикнало да е ръководено, а не то да ръководи, дереджето е такова, каквото го виждаме. Да се слива военното разузнаване с цивилното точно сега е просто налудна проява. За президентските правомощия как да е, но пък Радев има още малко да доизкара, кому е нужно това бързане – дали ще са на същия акъл реформиращите, ако друг е президент? Защото промяната е принципна, не за един човек. Всички промени вървят на тъмно, без широка дискусия, без участието на гражданите. Не всеки разбира от Конституция и като гледаме двигателите на този процес, няма как да не отбележим дейното участие на господин Делян Пеевски. Широката му експертиза се оказа практически безкрайна. Започнал кариерата си като пристанищен зам.-шеф, усъвършенствал се в бедствията и авариите, преорал надлъж и нашир, че и по диагонал медийното поле, усвоил де що има бизнес у нас, днес той впечатлява повече от всякога с нови и нови познания. То не беше помощ за шахмата, то не бяха поучителни тиради към правителството и какво ли още не .

Навремето имаше един виц от серията „Златната решетка“. Пускам радиото – Тодор Живков. Пускам телевизора – Тодор Живков. Отварям вестника – Тодор Живков. Сега имам една консерва и ме е страх да я отворя. Каквито и да са целите на неуморните медийни изяви на господин Пеевски, те просто реализират наяве този виц. Злите езици разнасят мълвата, че всичките си изявления той архивира и праща на лобистите си в САЩ със заветната цел на го размагнитят. Дори и да не е само това целта, резултатите са впечатляващи – няма тема, по която да не е компетентен. С тази негова прекалено широка палитра от познания той неизбежно слага сянка на съмнение върху всичко, което пипне. Целият ни сегашен парламент има такъв характер – всеки от всичко разбира. Но показва нулева експертност, отрицателно ниво на политическа култура и релефно открояващи се лобистки действия. Значи, има си зъболекари. Отделно от тях си има импресионисти. Отделно са дърводелците и така чак до конституционалистите. Да, можеш да бъдеш и енциклопедист, но българските енциклопедисти са предимно названия на улици, площади и глави в научни изследвания. В парламента няма такива. Няма и спецове по конституционни въпроси или поне не владеят материята достатъчно добре. Затова е редно всички наложителни промени да почакат до следващото Народно събрание. Колкото и да не ни се иска, серията от служебни правителства ще продължи още известно време. Дотогава, докато в българския политически живот се оформи истинско мнозинство, а не сглобка.

Автор: Стефан Стефанов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *