Може ли AI да проявява емпатия по-добре от хората?

Какво ще стане когато машините се научат да разпознават човешките емоции и да ги имитират? Може би не е далеч времето, когато ще ни се наложи да си отговорим на този въпрос.
Експерти вече обучават изкуствения интелект как да проявява емоции, пише The Wall Street Journal. Става дума за мощни модели, движени от AI, които тренират с огромни количества глас, текст и видео разговори и вече са достатъчно умни, за да долавят промени в настроението на човек, да го тълкуват и оценяват.
Големи компании като американския телевизионен доставчик Cox Communications използват изкуствен интелект, за да следят работата на служителите в колцентъра си и след това да оценяват ефективността им.
AI навлиза и в медицинския сектор. Lyssn.io например тества инструмент, който може да оценява психологичното състояние на пациент с ефективността на опитен специалист. Идеята е в един момент машината да може и да отговаря, т.е. да провежда терапевтична сесия. Не е далеч времето, в което клиентът ще се обажда на банка, интернет доставчик или куриер и няма да е способен да различи дали говори с човек или машина.
Тези промени несъмнено ще са от полза за бизнеса. Вместо да наемат хора, колцентровете ще могат да ползват умни ботове. Терапевтичните машини пък могат да помогнат при недостига на специалисти и да са полезни за хора с проблеми.
„Изкуственият интелект може да бъде обучаван със знанията на най-добрите психилози“, казва Грин Лорд, изпълнителен директор на mpathic.ai, компания, която работи в сферата на създаване на епматия у AI.
Важният въпрос тук обаче е етичен. Може ли машина да отговаря за лечение на емоционални състояния? Може ли изкуствената емпатия да заместни истинската. И какво ще се случи с човешкото съчувствие, ако се намери машина, която да го проявява вместо хората.
Спорно е дали изкуственият интелект може да замести изцяло човешкото общуване. Но и сега е сигурно, че той може да проявява т.нар. когнитивна емпатия, т.е. да разпознава и да реагира на поведение, за което е бил обучен, казва специалистът по биоетика от Калифорнийския университет Джоди Колпърн. Но това е много различно от емоционалната емпатия. Иначе казано една компютърна програма не може да изпитва истинско състрадание, нито пък да е искрено загрижена.
„Емпатията е истинска ценна, ако лекарят може да почувства нещо, когато слуша пациент“, казва Колпърн.
Подобно чувство може да има само у човешко същество, но тази липса не пречи на развитието на AI във въпросната посока.
Според поддръжниците на тази идея изкуственият интелект би бил много полезен за определен тип терапии. Например поведенческа терапия за отказ от тютюнопушене, употреба на наркотици, хранителни разстройства, тревожност и депресия.
Вече са проведени експерименти, които изследват нивото на епматия при работа с пациенти от реални терапевти и от AI. Твърди се, че след намесата на изкуствения интелект отговорите стават по-добре насочени и по-ефективни за пациента, макар и да не е съвсем ясно как точно се оценява ниво на съчувствие.
Ето защо един от авторите на проучването – Тим Атолф – специалист по компютърни науки във университета във Вашингтон заявява, че изкуственият интелект и човекът може да работят по-ефективно заедно.
Всичко това обаче все още е в сферата на вероятностите и предположенията. Дори да се стигне до категоричен извод, че AI помага при психологична терапия, внедряването му не би било толкова лесно. Все пак говорим за медицинска дейност, т.е. такава, която е строго регулирана. За да се случат такива промени, ще е са нужни законови поправки. А те ще бъдат предшестввани от съответните дебати доколко би била етична такава стъпка.
Освен това кой човек би искал душевните му проблеми да се решават от нещо без душа?
Подобни опити вече са правени – да предложиш онлайн терапевтична услуга, но без да разкриеш, че съветите се дават от AI. Това само предизвиква гнева на потребителите.
А кой би гарантирал, че здравните съвети, дадени от изкуствени интелект, са полезни и трябва да се следват?

Трябва да осъзнаем обаче, че AI има своите ограничения, посочва Шери Търкъл, предподавател по социални науки в MIT.
„Какво ще се случи, ако машините не са добри в измерването на чувства като болка или любов?“, пита тя и посочва една сериозна опасност: ако човек се довери на грешна преценка на технологията за определено състояние, тази грешка може да се превърне в стандарт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *