След миналогодишната климатична среща (COP27) ООН приветства новообявения фонд за загуби и щети, предназначен да помогне на страните, засегнати от покачването на глобалната температура, като „революционно споразумение“. Но похвалите за фонда, който е ситуиран в Световната банка, бяха краткотрайни, пише за Financial Times Мариана Мацукато, професор по икономика в University College London (UCL).
Развиващите се страни казват, че държавите донори ще имат огромно влияние върху фонда и ще налагат високи такси на получателите. Но има по-дълбок проблем: това беше твърде малко, твърде късно и рискува да възпроизведе същите вредни икономически отношения, които ни доведоха до тук. Има много финансиране, но е време да обърнем повече внимание на качеството, а не само на количеството.
За да се справим с климатичната криза, се нуждаем от трансформация в цялата икономика, която поставя амбициозни цели като климатичните в центъра на нашата икономическа и фискална стратегия. Имаме нужда от дългосрочно, търпеливо и ориентирано към мисия финансиране. Правителствата – и особено публичните банки за развитие – са от решаващо значение за осигуряването на далновидното дългосрочно финансиране, от което традиционните финансисти странят.
