Разбира се, световният океан е изпълнен с чудовища, чудеса и загадки, но иначе е просто огромно, единично пространство от течност. Дали? Не е така.
Океанската вода далеч не е еднородна навсякъде, а представлява мозайка от взаимосвързани слоеве и маси, които се смесват и разделят благодарение на теченията, вихрите и промените в температурата или солеността.
Всъщност под повърхността на големите морета има водопади, реки и дори гигантски петна, простиращи се на хиляди километри, които някак си успяват да избегнат да бъдат открити.
Сега учените са открили едно от тези огромни петна в средата на Атлантическия океан, което се простира от края на Бразилия до Гвинейския залив.
До откриването на тази водна маса, която е наречена Атлантическа екваториална вода, специалистите са наблюдавали смесване на водите по екватора в Тихия и Индийския океан, но никога в Атлантическия океан.
„Изглеждаше противоречиво, че екваториалната водна маса присъства в Тихия и Индийския океан, но липсва в Атлантическия океан, защото екваториалната циркулация и смесването в трите океана имат общи характеристики. Идентифицираната нова водна маса ни позволи да допълним (или поне да опишем по-точно) феноменологичния модел на основните водни маси на Световния океан„, казва пред Live Science Виктор Журбас, физик и океанолог от Института по океанология „Ширшов“ в Москва.
Както подсказва името, Атлантическата екваториална вода се образува от смесването на отделни водни маси от теченията по екватора.
За да разграничат тези маси от заобикалящата ги вода, океанографите анализират връзката между температурата и солеността в океана – което определя плътността на морската вода.
Откритието е значимо, тъй като предлага на експертите по-добро разбиране на начина, по който океаните се смесват, което е от съществено значение за начина, по който те пренасят топлина, кислород и хранителни вещества по света.
