Природата е най-експлоатираният недоплатен „работник“ в историята, така че дошло ли е времето да поправим това? Изглежда, да, пише за Financial Times Паула Диперна, съветник на екологоичната организация CDP.
„Природата се нуждае от пари“, каза президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва на Амазонската среща в началото на август. Време е, обяви той, светът да „създаде механизъм за справедливо възнаграждение на екологичните услуги, които нашите гори му предоставят“.
В това твърдение няма нищо ново. Чух подобно предизвикателство, пише авторката, на забележителната Среща за Земята през 1992 г., когато една бразилска жена попита: „Ако Северът толкова много го е грижа за тропическите гори, защо не ги наемат от нас?“
Природата наистина се нуждае от пари и повече защита, но никога не сме посрещали тази нужда, съобразно стойността на постоянния „труд“, който тя извършва – като задържане на вода и филтриране, запазване на почвата чрез дървета и растения, опрашване, напояване, естетическо и духовно подобряване и, разбира се, улавяне на въглерод.
Сега трябва да се откажем от конвенционалния подход към стойността и да създадем системи, които разглеждат природата като икономически незаменима.
Ежедневните събития ни предупреждават, че нашата „кредитна линия“ с природата е на изчерпване – задушаваща жега, изгаряща суша и мощни наводнения и горски пожари по целия свят. Обречени ли сме само да описваме тези явления, когато има пари, за да ги държим под контрол?
Както каза Лула: „Майката природа се нуждае от пари, защото индустриалното развитие я унищожи през последните 200 години.
