Как се доживява до сто години? Само със здравословни навици ли?
Според ново изследване на учени от Мадрид това не е достатъчно, пише iflsience.
Значение имат и отношението на човек към околния свят, начинът, по който възприема събитията, изобщо характерът.
Екипът от учени извежда на преден план осем психологически качества, които столетниците притежават.
Изводите им се базират на наблюдение и разговори с 19 столетници, 16 от които жени. Те са на възраст между 100 и 107 години.
„Имайки предвид, че щастливите хора живеят по-дълго, се запитахме дали столетниците имат общи характеристики, които са им помогнали да преминат по-лесно през травматичните периоди в живота и да се справят с предизвикателствата успешно“, казват авторите на изследването.
На база на разговорите те извеждат качествата, които всички участници в проучването притежават.
На първо място и може би най-важна характеристика е жизнеността. Тук не става дума само за добро здраве. Акцентът е по-скоро върху енергичността, върху желанието за живот, любопитството да се откриват нови неща.
„Изследваните столетници заявяват, че наистина искат да продължат да живеят“, посочват авторите на проучването.
Като втора характеристика са изведени социалните контакти. Разбира се, на 100 години човек не може да има социалния живот на петдесетгодишните, но важното е контактите с други хора да не спират. Това включва и познати, и приятели, и най-вече – близките.
„Най-хубавото нещо в живота ми са децата, внуците и правнуците, които ме обичат повече от внуците. Имам един 10-годишен, който сяда в скута ми и ме нарича „страхотно, сладко бабче“, казва 104-годишна участничка в изследването.
Отдаденост. Човек трябва да има цел за преследване и нещо, на което да се отдаде, независимо дали става дума за работа, семейство, приятели или иска да постигне нещо в личен план. Столетниците намират кое е важно за тях и не пестят енергия за него.
Контрол. Много е важно човек сам да може да взема решенията в каква посока да върви животът му. Естествено, пълният контрол е невъзможен, най-малкото защото никой не решава кога и от какво да се разболее. Но в случая се има предвид възможността и способността човек да взема както ежедневните си решения, така и по-важните – напимер образование, работа, семеен живот и т.н.
„Като цяло столетниците показват високо ниво на автономност, владеене на обстановката и са практични. Взели са решения за собствения си живот и са се насочили натам, накъдето са искали“, установява изследването.
Любопитство. Жаждата за нови места, хора и знания по принцип се асоциира с младостта. Това обаче не е съвсем правилно. Дори в късна възраст човек може да учи стига да има желание за това. Изводите от проучването са достатъчно показателни в това отношение:
„Дори и онези столетници, които не са имали възможност да получат образование, са се научили да четат и пишат сами, което показва тяхното силно желание за знания, особено като се има предвид, че по времето, когато те са били деца, образованието не е било толкова достъпно“.
Позитивност. Ако не сте позитивни, не значи, че ще умрете млади, спокойно. И тук не става дума за оптимизъм от типа „розови очила“. Важна е способността на човек да оценява това, което има, и да е благодарен за него.
„Животът ми даде всичко. Даде ми и разочарования – загубих близки. Но, слава Богу, живях добре“, казва една от 100-годишните участнички в проучването.
Да оценяваш това, което имаш, е много важна способност и тя не е свързана единствено с дълголетието, а по-скоро с общото качество на живота. Известно е, че някои от страничните ефекти на депресията са ранно стареене на мозъка, риск от деменция и дори отслабена имунна система.
Фактът, че един човек е достигнал столетие и даже е в добро състояние може би говори, че той по-рядко се е отдавал на мрачни мисли и по-често е бил позитивно настроен.
Тази настройка не произлиза от липсата на проблеми. И може би именно заради способността да се справят с тях седмото ключово качество на столетниците е устойчивостта. Пред авторите на проучването столетниците разказват много тъжни истории – един идва от семейство на разделени родители, друг е живял с партньор-насилник, трети е загубил любимия си или дори детето си, живели са изолирани по старчески домове заради коронавируса и др. В младостта си някои от тях са преживели военни конфликти.
„Въпреки всичко това столетниците са знаели как да продължат в живота, пренасочили са се и най-вече – не са позволили тези трудни времена да им нанесат сериозна психологическа травма“, пишат авторите на проучването.
Последното качество, което обединява всички интервюирани, е интелигентността. Това не означава непременно добро образование, а най-вече способността да се мисли абстрактно и в перспектива, да се разсъждава, и планира, да се анализира информацията, за да се вземе правилното решение.
„Наблюденията показват, че независимо дали са образовани или самоуки, столетниците умеят да решават проблеми и приемат предизвикателствата, обичат да учат, имат добра памет, успели са да се адаптират и да насочат живота си така че да смятат постигнатите резултати за задоволителни“, посочва се в проучването.
Изводите от това изследване са сходни и с тези от предишни, казва пред изданието New Scientist Сунил Бхар, ръководител на клиника за подобряване на здравето на възрастни хора в Мелбърн, Австралия. Това е така, въпреки че при на интервютата всички столетници са били в добро здраве, т.е. качества като позитивност и устойчивост са доста по-лесни за установяване в такива моменти.
И накрая въпросът – а какво да правят онези, които не са надарени с подобни качества?
Могат да се научат. Трябва да се започне отнякъде. Сред най-важните стъпки е човек да може да оценява това, което има и да контролира ежедневието си по такъв начин, че да не позволи на задълженията да отнемат цялото му време.
И още една ключова подробност – важно е тези качества да се придобият в младостта, за да могат да се приалагат успешно цял живот, а не човек да се сети за тях на преклонна възраст.