След рязкото повишение на лихвените проценти в САЩ от март миналата година, дългът сега е по-скъп, отколкото беше в продължение на повече от две десетилетия. Последвалото свиване не просто промени стратегическата насока на непубличните капиталови фирми – то тества връзката на индустрията с риска.
Можем да го отдадем на човешката психика. Въпреки че днешните пазарни условия може да са нови за мнозина, начинът, по който се държим при такива условия е добре познат, пише за Financial Times Холдън Спат, управляващ партньор в компанията за непублични капиталови инвестиции Thoma Bravo.Основите на поведенческата икономика показват, че хората и организациите имат вграден уклон при вземането на решения в моменти като тези. Както обясняват психолозите Даниел Канеман и Амос Тверски в анализ, спечелил Нобелова награда, някои хора поемат повече риск, когато са изправени пред загуби, за да избегнат още по-големи загуби.
Прозрачността за ограничените партньори удвоява значението си като защита срещу краткосрочно, реактивно вземане на решения, като по този начин помага на генералните партньори – мениджърите на фондовете – да останат верни на инвестиционните тези. И защитава нашите компании, нашите инвеститори и самите нас от човешката поведенческа склонност към прекомерно приемане на риск при неочакван натиск – дисциплина, която сега е по-важна от всякога.
В крайна сметка, макар че NAV заемът може да спечели време, никакво финансово инженерство не може да попречи на неизбежното: тези скъпи заеми в крайна сметка ще станат дължими и ако бизнесът не се е подобрил, портфолиото като цяло – и неговите инвеститори – ще изпаднат в трудна ситуация, завършва Спат.
