Олдъс Хъксли

Роден е на 26 юли 1894 година в Годалминг, Съри, в семейството на писателя и педагог Ленърд Хъксли. Негови братя са биофизикът Андрю Хъксли и биологът и общественик Джулиан Хъксли. През 1916 година завършва Оксфордския университет. Първата му книга е стихосбирката „Пламтящо колело“ (1916). Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман „Прекрасният нов свят“ (1932, издаден на български), в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVI век. (Неслучайно сравняван с Джордж Оруел и неговата книга „1984“).

От по-късните му творби, най-прочута става „Дверите на възприятието“ (1954) – есе, посветено на начина, по който съзнанието и възприятията се променят под въздействието на мескалина. Именно от „Дверите“ музикантът Джим Морисън заимства името на групата си – Дорс (двери, врати). Преди това самият Хъксли заимства заглавието от известна строфа от поезията на Уилям Блейк – „Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е, безкраен.“

Хъксли става по своеобразен начин съавтор на термина психаделик (психеделик). В кореспонденция с Хъмфри Озмънд, обсъждайки варианти за има на новите дроги, разширяващи съзнанието, Хъксли пише следната строфа: на английски: „To make this trivial world sublime, take half a gram of phanerothyme“. Така той предлага думата phanerothyme, която е с гръцки корен и означава душа. Д-р Озмънд обаче не се съгласява и му отвръща с: на английски: „To fathom Hell or soar angelic, take a pinch of psychedelic“, като psychedelic буквално преведено означава манифестиращо съзнание.^[7]

На смъртно легло Хъксли моли съпругата си да му инжектира мускулно ЛСД и умира под въздействието на дрогата,^[8] както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри.

Олдъс Хъксли умира от рак на ларинкса на 22 ноември 1963 година в Лос Анджелис.