Веднъж седмично Михаел Керблер и съседите му вечерят заедно в модерна кухня с отворен план на покрива на жилищната им сграда в центъра на Виена. Прозорци от пода до тавана предлагат отлична гледка над града и парка долу. Има добре оборудвана зала за игри в съседтство, така че децата да могат да се забавляват, докато възрастните разговарят на чаша вино. Част от храната идва от зеленчукова градина на покрива, а жилищната сграда разполага също с йога студио, библиотека и голяма сауна. Всички обитатели имат собствен апартамент в сградата, за който плащат средно 600 евро на месец, пише Financial Times.
Проекти за съжителство се появяват и във Великобритания, а по данни на Асоциацията за съжителство в Америка в САЩ има 170 общности за съвместно съжителство, предимно в Калифорния и Ню Йорк, където има възможности да отпускане на безвъзмездни средства за жилищно строителство на щатско ниво. Подобно на първоначалния датски модел повечето местни жители притежават жилищата си, но споделят общи пространства, което засилва духа на общността, но не винаги е достъпно за семейства с по-ниски доходи.
Според неотдавнашно допитване на института YouGov мнозинството избиратели на Консервативната и на Лейбъристката партия смятат, че британското правителство трябва да инвестира повече в социални жилища. Общностите за съжителство са само малка част от решението на кризата, но не трябва да бъдат подценявани. Предвид наближаващите избори от двете страни на Атлантическия океан държавните ръководители ще постъпят добре, ако проучат модела на Виена.
