В началото на всяка година си обещаваме да подобрим физическата си форма и кариерата си, да подредим дома си (и мисълта си), да развием нови хобита, да видим нови места.
Посвещаваме се на това да правим повече:
Повече упражнения, повече смислена работа, повече дейности и социални ангажименти.
На пръв поглед стремежът към това повече звучи доста добре. Но той има и тъмна страна, на която трябва да се противопоставим.
Това съветва Джулия ДиГанги, невропсихолог и основател на NeuroHealth Partners, чиято работа се фокусира върху начина, по който хората реагират на стреса. И им помага да разберат последиците от самоизяждащото се поведение, което тя нарича престараване във всичко.
„Списъкът е добре познат: преработване, преуспяване, преосмисляне, преобясняване, даване на прекалено много, поемане на прекалено много ангажименти и прекомерно съобразяване“, казва Джулия ДиГанги, която е автор на Energy Rising: The Neuroscience of Leading with Emotional Power и предлага в статия за The Wall Street Journal стратегии за справяне с прекаляването в престараването – особено на работното място (но не само).
Прекаляването е форма на самозащита
Може да си мислите например, че се претоварвате, за да не ви се разсърди шефът, но по-дълбокото обяснение е, че го правите, за да облекчите стреса, който изпитвате пред тази перспектива.
Твърде често обаче претоварванията се превръщат в основен източник на психологическа опасност в живота ни, посочва ДиГанги.
Работата ѝ с хора с високи постижения показва, че те често се съгласяват, че цялото им свръхфункциониране им се струва вредно, но настояват, че трябва да продължат да се претоварват, за да останат в безопасност – или, както се изразяват, за да останат „значими“ или „на върха“.
Разпознайте разликата между опасност и разочарование
Когато започнете да създавате тези нови граници, ще осъзнаете ползите.
Например, ако спрете да се съобразявате прекомерно с приятелите, семейството и колегите си, те може да се разочароват от вас. Естествено е това да не ви харесва, но не означава, че е опасно. Изследванията показват, че хората надценяват негативните последици от своите решения.
Това, което ще ви навреди, е хроничното избягване на негативните чувства, които решенията ви могат да породят. Избягването и отричането отнемат огромно количество психологическа енергия – и често променят живота ни към по-лошо.
Макар че смятаме, че да се изправим срещу чувствата си е опасно, обратното е вярно: Намираме облекчение, когато сме в състояние да разграничим истинската опасност от обикновеното недоволство.
Помислете, че може би вие сте най-опасният човек в собствения си живот
Според ДиГанги това е концепцията, която предизвиква най-дълбоки промени у хората. Често ние свръхфункционираме, защото чувстваме, че „другият“ ще ни отхвърли, нарани или разочарова.
Когато многократно се опитвате да възстановите чувството си за психологическа безопасност чрез други хора – тяхното утвърждаване, разрешение или настроение – може временно да се почувствате по-добре, но в крайна сметка дестабилизирате собственото си чувство за безопасност.
Убедили сте се, че това, което е необходимо, за да регулирате нервната си система, не е собственият ви вътрешен авторитет, а разрешението на някой друг.
В резултат на това не вие отговаряте за това колко работите, давате или правите – някой друг го прави.
Това е вечната рецепта за престараване.
Вместо това трябва да осъзнаем, че най-мощният фактор, определящ собствената ни безопасност, не е никой друг, освен самите ние.
