Лидерите на НАТО правят проучвания за евентуален втори мандат на Доналд Тръмп, като бивш високопоставен член на организацията заяви пред Newsweek, че много от висшите ѝ ешелони се опасяват, че той може да се върне „с отмъщение“.
Лидерът, който е номинацията на републиканците, се устремява към президентските избори през ноември, без да показва признаци, че ще смекчи критиките си към 74-годишния алианс и по-специално към европейските му членове.
„Вижте, НАТО се възползва от нашата страна. Европейските страни се възползваха от това“, каза Тръмп миналата седмица. Запитан за ангажимента си да защитава страните от НАТО, докато е на поста, Тръмп отговори:
“Зависи дали ще се отнасят правилно с нас”.
Някои представители на НАТО публично приветстваха подобна критика, когато Тръмп беше на поста си, като отдадоха дължимото на президента за това, че е подтикнал националните лидери – някои от които са се притеснявали от принудата на Белия дом – да се доближат до договорените цели за разходите за отбрана. Но мнозинството от членовете на алианса все още не са постигнали целта за военни разходи от 2% от БВП, определена през 2014 г.
Последните коментари на Тръмп могат да се считат за зловещи предвид предишните твърдения на лидера, че НАТО е „остаряла“. Той заплаши да изтегли САЩ от алианса, ако другите членове не увеличат бързо военните си разходи.
Тези критики се появиха преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна да съживи трансатлантическия блок. Мнозина от ръководството на НАТО се опасяват, че историческата авантюра на президента Владимир Путин невинаги е карала Тръмп да застане зад трансатлантическата кауза, не на последно място и заради многократните призиви на бившия президент към Украйна да направи отстъпки на Русия.
„В ръководството на НАТО „вероятно има опасения, че този път Тръмп има сериозни намерения да се оттегли“, казва Фабрис Потие – бивш директор на отдела за планиране на политиката на НАТО .
„Той го лансира по време на първия си мандат, а след това беше спряно до голяма степен от американската система: Пентагона, Конгреса. И тогава той трябваше да премине към поставяне на разрушителния си поглед върху други въпроси като Съвместния всеобхватен план за действие – ядрената сделка с Иран и други“, коментира Потие.
„Но може да се окаже, че този път той се завръща с отмъщение“
Най-силната атака на Тръмп беше по отношение на така нареченото „споделяне на тежестта“ и продължаващия неуспех на съюзническите държави да постигнат целта от 2% от БВП за военни разходи, договорена на срещата на върха в Уелс през 2014 г. Тогава лидерите на алианса се ангажираха да достигнат този праг до 2024 г. Но с наближаването на крайния срок по-голямата част от държавите – включително големи играчи като Германия, Франция, Турция, Италия и други – не успяват да го постигнат, пише Newsweek.
„Тук дебатът наистина е доста суров, а ако Тръмп бъде преизбран, ще стане още по-трудно. Той ще види, че по принцип числата все още не са налице. Така че този разговор ще се води и след 2024 г.“, казва Потие.
Лидерите на НАТО се опитваха да смекчат стъкмистиката на Тръмп по време на първия му мандат, като приписваха на президента положителната тенденция в разходите на алианса, които се увеличават след анексирането на Крим през 2014 г. и последвалата среща на върха на алианса в Уелс.
„Позволете ми да ви благодаря за лидерството, което проявявате по въпроса за разходите за отбрана, защото е много важно всички ние да допринасяме повече за нашата обща сигурност и това наистина оказва влияние, защото, както казахте, съюзниците харчат повече за отбрана“, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг по време на посещение в Белия дом през 2018 г.
Съюзниците от НАТО също се обърнаха към бизнес инстинктите на Тръмп, като представиха нарастващите разходи на алианса като възможност за американската хазна. През 2019 г. тогавашният президент заяви, че ще помогне на по-малките държави от НАТО да закупят американско оборудване, като отбеляза в своя уникален стил, че САЩ „произвеждат безспорно най-доброто военно оборудване в света: най-добрите самолети, най-добрите ракети, най-добрите оръжия, най-доброто всичко“.
Потие коментира, че съюзниците може да се опитат да изиграят същите карти при втори мандат на Тръмп. Столиците на страните от НАТО могат да предложат разширяване на кръга от отговорности на алианса, за да се отнемат някои въпроси от Белия дом. Самият Тръмп през 2020 г. предложи НАТО да поеме по-активна роля в Близкия изток на фона на усилията му да се отклони от региона.
„Това показва, че съществува това мислене, че ако нещата вече не са първостепенни за националната сигурност на САЩ, всъщност НАТО може да се погрижи за тях“, казва Потие.
„Мисля, че някои от служителите на НАТО ще се опитат да го убедят, че това е добре“, добавя той.
Сбогом на всичко това?
Сценарият на Страшния съд за НАТО е Тръмп да изпълни заплахата си да се оттегли от алианса. Сред тези, които според сътрудниците му са го разубеждавали от подобна стъпка по време на първия му мандат, са съветникът по националната сигурност Джон Болтън, държавният секретар Майк Помпео и министърът на отбраната Джим Матис.
„Има опасения, че този път той може да го мисли сериозно, и не само, че може да го мисли, но и че може да го направи“, каза Потие.
„Очевидно това е далечен сценарий, но мисля, че най-високопоставените служители на НАТО все още ще имат това предвид“, категоричен е той пред Newsweek.
Очаква се, че през втория мандат Тръмп ще бъде по-уверен и по-мотивиран да прекрои изпълнителната власт – и други – по свой образ. Въпреки всичкия шум на кампанията от 2016 г., Тръмп първоначално се обгради с хора, които до голяма степен си отредиха място начело на създадения от САЩ „международен ред“.
Този път може да е различно. „Предположението е, че тези хора няма да са тук този път“, казва Майкъл Алън, който е бил специален асистент на президента Джордж У. Буш и старши директор на Съвета за национална сигурност.
„Помпео, Болтън и други казаха насаме на хората, откакто напуснаха, че нямаме представа колко близо е бил президентът до желанието си да се измъкне“, добавя Алън, който сега е управляващ директор на фирмата за стратегически консултации Beacon Global Strategy.
„Не съм толкова сигурен, че няма да опита отново, ако спечели“, коментира той.
„Мисля, че има всякакви хора в Конгреса и други, които се опитват да осуетят усилията на Тръмп. Но въпреки това вярвам, че ще има по-малко вътрешни институционални пречки, ако Тръмп спечели втори мандат“, казва Алън.
„Вторият мандат на Тръмп ще бъде изправен пред „нова стратегическа реалност в Европа“, смята Чарлз Купчан, старши сътрудник в Съвета за международни отношения.
„Европа беше геополитически преразделена и дори Тръмп да сключи някаква сделка с Путин за Украйна, мисля, че в обозримо бъдеще Европа ще има водеща роля за Пентагона и за планирането на американските сили“, казва Купчан, цитиран от Newsweek.
Европейски зов за събуждане
Недоволствата на Тръмп спрямо НАТО не бяха нищо ново, въпреки че той със сигурност беше по-напорист в изразяването им от предшествениците си. Последователните администрации на САЩ настояха от европейските си съюзници да увеличат военните разходи и да облекчат тежестта върху Вашингтон, където много политици все повече виждат Европа като бойно поле.
„Имате нарастваща група хора, които се интересуват много от това как се появява и развива Китай, и те сега изтъкват аргумента, че всъщност САЩ трябва да премахнат приоритетите си в Европа“, казва Джеймс Роджърс , съоснователят на базирания в Обединеното кралство мозъчен тръст Съвет по геостратегия.
Още през 2011 г. тогавашният министър на отбраната Робърт Гейтс се опита да даде сигнал за събуждане. „Ако настоящите тенденции в упадъка на европейските отбранителни способности не бъдат спрени, бъдещите политически лидери на САЩ – тези, за които Студената война не беше формиращият опит, който беше за мен – може да не смятат, че възвръщаемостта на инвестицията на Америка в НАТО си заслужава цената“, казва той, цитиран от Newsweek.
Думите на Гейтс са взети само частично под внимание. „Идва ново поколение и те са оживени от различен набор от предположения и вярвания“, казва Роджърс.
„Изглежда, че го пренебрегваме, може би умишлено, защото не искаме да се справяме с цената на последствията“, посочва той.
Голяма част от външната политика на Тръмп по време на първия му мандат се корени в дългосрочните тенденции, дори и да беше осъществена с неговия уникален борбен дух. „Процесът продължи при Тръмп, но той не го започна, той продължи там, където Обама спря“, казва Купчан.
Европейските лидери, които не успеят да погледнат отвъд бившия президент, рискуват опасно самодоволство, казва Алън. „Ако започнете да говорите с републиканските конгресмени в Камарата на представителите, те наистина са разочаровани, че европейците не изпълняват задълженията си нито към НАТО, нито към Украйна“, коментира той, цитиран от Newsweek.