През по-голямата част от седмицата Елоиз Скинър работи вечер или дори в малките часове на денонощието.
Писателката, фитнес инструктор и терапевт проверява започва да проверява електронната си поща едва около 23 ч., тъй като преди това поема следобедната или вечерна смяна в лондонския фитнес, където води тренировъчни курсове.
Когато вечер прегледа мейлите си, се занимава с по-задълбочени проекти.
По това време „светът е притихнал“, казва тя и твърди, че така се чувства най-концентрирана.
32-годишната жена се е самопровъзгласила за „сова“ и от години планира работата си в зависимост от биологичния си ритъм.
„Звучи малко крайно, но това е отражение на факта, че аз наистина, наистина се съсредоточавам около 8, 9 или 10 ч вечерта. Тогава съм най-продуктивна.“, казва Скинър пред BBC.
На фона на нарастващото желание за гъвкави графици след пандемията, работниците все повече се интересуват от този начин на работа, като много от тях настояват компаниите да адаптират работното време към естествените нива на енергия за постигане на максимална продуктивност.
Подходът се нарича „хроноуъркинг“.
Първоначално измислен от журналистката Елън К. Скот, той дава възможност на служителите да се откажат от стандартното работно време и да изберат графици, които съответстват на личните им „хронотипове“ – естественото време, в което телата им искат да си почиват и спят.
Според американския клиничен психолог и специалист по съня Майкъл Бреус, има четири хронотипа.
Проучванията му сочат, че 55% от хората намират пик на продуктивността си в средата на деня (от 10 до 14 ч); 15% са най-подходящи за ранно сутрешно стартиране преди 10 ч; 15% работят по-добре късно през нощта; а 10% имат по-непостоянен ритъм, който може да варира от ден на ден.
Въпреки тези разлики обаче, традиционният осемчасов работен ден от 9 до 5 ч, измислен от профсъюзите в САЩ през XIX век, все още е норма. В резултат на това, много хора трябва да работят извън предпочитаните часове за максимална продуктивност.
В малко януарско проучване, проведено сред близо 1500 американски работници, 77% казват, че задължителното стандартно работно време влияе на тяхното трудово представяне. За да се справят с това, почти половината подремват по време на работния ден; 42% се зареждат с кофеин, за да поддържат енергийните си нива, а 43% използват техники за справяне със стреса.
Хроноуъркингът не е нещо ново, но след пандемията привлече повече фокуса, тъй като дистанционната и хибридната работа станаха масова практика, обяснява Дърк Байенс, професор по управление на човешките ресурси във Vlerick Business School в Брюксел.
„Вече не се налага всички да губим около час в трафика към офиса между 7 и ч сутринта, и можем наистина да разберем кога сме най-продуктивни и как да извлечем максимума от работата си“, допълва професорът.
На служителите, особено на по-младите, им харесва да съобразяват графика си с най-продуктивните часове – но и компаниите могат да се възползват това, допълва Байенс. Това може да повиши производителността и благосъстоянието им, което ще има положителен ефект. „Ако работниците са щастливи и техните ръководители им позволяват да работят в часове, които отговарят на нуждите им, вероятността да останат в организацията е по-голяма“, казва той.
Хроноуъркингът обаче не е широко разпространено явление. Много компании все още го намират за нетрадиционно; а за други то просто не може да работи.
И все пак, водещи глобални корпорации вече го въвеждат.
„Хората са по-продуктивни, ако могат да работят според собствените си хронотипове. Някои са активни сутрин, други предпочитат вечерта, а трети са по средата. Всички сме различни и затова не може да се очаква, че ще се развиваме в една и съща среда“, категорична е тя.
