Тази странно изглеждаща морска жаба може да изглежда като изплетена на една кука. Но това е един от стоте вида, вероятно нови за науката, открити в подводните планини край Чили.
Научно-фантастичните предавания са пълни със срещи с извънземни, но малко от въображаемите същества са толкова странни, колкото тези в нашето собствено море. Екип, изследващ океана край Чили, наскоро открива повече от сто странно изглеждащи вида, които вероятно са нови за науката.
„Въпреки че намирането на нови видове в тези райони, които са сред най-отдалечените и слабо проучени в световните океани, не е неочаквано, намирането на десетки такива е вълнуващо и вдъхновяващо“, каза за National Geographic Хавиер Сеянес, морски биолог в Северен католически университет в Чили.
Учените отплават в началото на 2024 г. на борда на изследователския кораб Falkor на Schmidt Ocean Institute, за да изследват дълбините на югоизточния Тихи океан. Те изпращат роботизирано подводно превозно средство (ROV), което да предава на живо скритите чудеса далеч под вълните (на дълбочина около 1520 м).
Учените откриват форма на живот, която прилича на живо съзвездие; пурпурни ракообразни с дълги, вретеновидни крака, покрити с шипове; много организми, излъчващи светлина чрез биолуминесценция.
Но едно създание сред тях се откроява – вид „ходеща“ риба, с мърдащи очички (googly eyes) и кожа, която изглежда като плетена на една кука. Това е представител на Chaunacidae – семейство дълбоководни риби дявол, известни със сърдитото си изражение и светеща примамка, която виси пред лицето им, за да привличат плячка. Кожата на рибата, наподобяваща плетена покривчица, е съставена от малки бодли, които вероятно предлагат защита, и ямички за сетивните органи.
Рибата има модифицирани перки, които ѝ позволяват да ходи по морското дъно – отчасти стратегия за лов и отчасти защото е по-енергийно ефективна от плуването, казва Сеянес.
Морски оазиси
Изследователите картографират четири неизвестни досега подводни планини, както и шест вече известни на науката.
„Уникалната природа на подводните планини позволява на определени видове да живеят и да се адаптират към начин на живот, който може да се намери само в тази конкретна планина“, казва в един от видеоклиповете на експедицията Ян Максимилиано Гуера, член на екипа и докторант в Северния католически университет.
„И следователно повечето от видовете, които откриваме в тази планинска верига и в подводните планини, са уникални и не могат да бъдат намерени никъде другаде по света.“
В друго видео Сеянес добавя: „В много отношения те представляват един вид оазис в средата на морска пустиня.“
В света може да има над 100 000 подводни планини, но хората са изследвали по-малко от 0,1% от тях, според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA). И още по-малко са отделени от потенциално вредна човешка дейност, като промишлен риболов, дънно тралиране и минно дело.
За щастие, казва Сеянес, две от изследваните подводни планини вече са част от защитени морски зони.
Надраскване на повърхността
Но Сеянес казва, че трябва да бъдат защитени повече подводни планини. По време на експедицията той вижда гигантски гъби; полета с морски лилии; октоподи, обитаващи морското дъно; огромни бамбукови корали с височина 3 м – и всеки от тези видове обитава напълно различни области.
„Всяка подводна планина е уникална и защитата само на няколко не е достатъчна, за да се защити ефективно цялото разнообразие от фауна и местообитания, които те приютяват“, казва Сеянес.
Много растения и животни, открити в подводните планини, са особено уязвими, защото не живеят никъде другаде, казва главният учен на експедицията Ерин Истън, биолог и океанограф от Тексаския университет в Рио Гранде Вали.
И докато стотина и повече нови вида са значителен успех за една експедиция, екипът подчертава, че едва са надраскали повърхността.
„Това, което изследвахме при всяко гмуркане с ROV, е само това, което можем да видим по протежение на около два километра, което е незначително в сравнение с огромния мащаб на тези структури“, казва Селанес.
Засега остават още много скрити видове, докато учените не се върнат, за да продължат проучването. „Това, което вече знаем за [тези дълбоководни екосистеми], оправдава тяхната защита, но това, което все още не знаем, го оправдава още повече.“
