Историята го нарича „баща на атомната бомба“.

Филмът „Опенхаймер“ разби световния боксофис още с премиерата си през юли, а миналия уикенд триумфира напълно заслужено на церемонията на наградите „Оскар“.

Всъщност, биографичната драма на Кристофър Нолан разпали с нова искра интереса към живота на загадъчния учен Дж. Робърт Опенхаймер.

Макар че той остава в историята като баща на атомната бомба, ранният му принос към квантовата механика е в основата на съвременната квантова химия.

Разработките му и до днес са източник на ценна научна информация за структурата на молекулите, разказва FastCompany.

В началото на филма видни учени от онова време, сред които Нобеловите лауреати Вернер Хайзенберг и Ърнест Лорънс, правят комплимент на младия Опенхаймер за новаторската му работа върху молекулите.

През 1927 г. Опенхаймер публикува статия под заглавие „За квантовата теория на молекулите“, заедно със своя научен консултант Макс Борн.

В този документ е описано това, което обикновено се нарича приближение на Борн-Опенхаймер.

Макар че в името се споменават както Опенхаймер, така и неговият съветник, повечето историци признават, че теорията е дело най-вече на Опенхаймер.

Тя предлага начин за опростяване на сложния проблем относно описанието на молекулите на атомно ниво.

Представете си, че искате да изчислите оптималната молекулна структура, моделите на химичните връзки и физичните свойства на една молекула, използвайки квантова механика.

Бихте започнали с определяне на позицията и движението на всички атомни ядра и електрони и с изчисляване на зарядните привличания и отблъсквания, възникващи между тези частици в молекулата.

Изчисляването на свойствата на молекулите е още по-сложно на квантово ниво, където частиците имат вълнови свойства и учените не могат да определят точното им местоположение.

Вместо това частици като електроните трябва да бъдат описани чрез вълнова функция, която описва вероятността електронът да се намира в определена област в пространството. Определянето на тази вълнова функция и съответните енергии на молекулата е известно като решаване на молекулното уравнение на Шрьодингер.

За съжаление това уравнение не може да бъде решено точно дори за най-простата възможна молекула – H₂⁺, която се състои от три частици: две водородни ядра (или протони) и един електрон.

От „измъчен гений“ до „трагичен интелект“

Въпреки огромният принос към сферата на квантовата химия, Опенхаймер остава в историята като изобретател на атомната бомба.

Интензивният интерес към живота му и амбивалентните чувства към бомбата го превръщат в митологизирана личност: от „измъчен гений“ до „трагичен интелект“, който другите се опитват да разгадаят.

Бомбата, която ще сложи край на всички войни?

След края на войната много от учените, работили по проекта „Манхатън“, се опитват да изтъкнат, че атомната бомба не е просто поредното оръжие. Твърдят, че нейната огромна заплаха ще направи войната отживелица.

Когато през 1949 г. Съветският съюз се сдобива със своя атомна бомба, Опенхаймер и неговата група от научни съветници се противопоставят на предложението САЩ да отговорят с водородна бомба, хиляда пъти по-мощна от атомните бомби, хвърлени върху Япония.

Противопоставянето му проправя пътя към политическо изпадане в немилост. В рамките на няколко години САЩ и Съветският съюз изпробват водородни бомби.

Започва ерата на взаимното гарантирано унищожение в случай на ядрена атака. Днес девет държави разполагат с ядрени оръжия, но 90% от тях все още принадлежат на САЩ и Русия.

В края на живота си Опенхаймер отговаря на въпрос за перспективата за преговори за ограничаване на разпространението на ядрените оръжия.

„Закъсняхме с 20 години“, казва той. „Трябваше да се направи още на следващия ден след Тринити“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *