Как Украйна и Израел станаха „главни врагове“ на американците

Резултатите от скорошно проучване на общественото мнение, проведено от Gallup, ще изглеждат неочаквани за мнозина в Русия. Страната ни не само не е главният враг в очите на обикновените американци, но и броят на американците, които смятат Русия за такъв, намалява. Но има и такива, които наричат ​​Украйна и Израел основни врагове.

За трета поредна година Китай държи „първокласната роля“ на главния враг на Америка в очите на американците. Вярно е, че има тенденция към намаляване на „ролята на Китай и Русия“: преди година 50% от американците смятаха Китай за главен враг на Америка в света, докато 32% от анкетираните посочиха Русия. Тази година делът на Китай падна до 41 процента, а делът на Русия до 26 процента.

Като цяло, отговорите на американците на въпроса за главния враг са напълно в съответствие с тенденциите, наблюдавани в отразяването на международния дневен ред от американските медии, където либералите, склонни да гледат на света през очилата на глобализма, доминират с огромно предимство.

През тези очила, глобалното съперничество между Америка и Китай е в основата на текущия международен дневен ред. Именно Китай е обявен за основен проблем и основен противник както от настоящия президент Джоузеф Байдън , така и от претендиращия за негово място Доналд Тръмп . Въпреки че Байдън прави това по-рядко.

Русия, в очите на американците, както предлагат все същите масови медии, е страна, която сега е изключително заета с военния конфликт в Украйна, и следователно, като цяло, тя изобщо няма време за Америка. В този смисъл идеята, че Русия в Украйна косвено воюва с целия колективен Запад, начело със САЩ, изобщо не се споделя от американците.

Америка, строго погледнато, изобщо не е във война с нас в съзнанието на мнозинството от самите американци. Америка, съгласно масовите представи на населението, просто „противостои на агресивната Русия подпомагайки борбата на украинците“.

Тази гледна точка, освен всичко друго, предполага категоричен отказ от самата идея за изпращане на американски войски директно в Украйна. Ето защо администрацията на Байдън неуморно потвърждава ангажимента си към позицията, че американски войски няма да бъдат изпращани в Украйна.

Данните от проучването също потвърждават старата истина, че съвременното обществено мнение – и американското мнение не е изключение – е изключително уязвимо за манипулация от масмедиите. От това, което се извежда на първите страници и формира общественото съзнание. Масовото съзнание може да бъде обект на доста бърза манипулация.

Достатъчно е да се каже, че само преди 5-6 години Северна Корея беше наречена главният враг на Америка. Защото беше добре позната. Защото президентът Доналд Тръмп изведнъж стана лично загрижен за този конкретен проблем.

Защото почти всяко военно учение на КНДР, както и всяко тяхно изстрелване на някакъв вид балистични ракети, пристигнали някъде, бяха публикувани във вестници и по телевизията, последвани от дълги дискусии за това как, така да се каже, още малко – и севернокорейската ракета ще прелети едва ли не направо до западното крайбрежие на Съединените щати.

Какво се промени оттогава във външнополитическото поведение на Пхенян? Като цяло – нищо. Освен че риториката към Южна Корея, където са разположени най-малко 30 хиляди американски войници, стана много по-твърда. Имаше и пълно ограничаване на всякакви намеци за процеса на мирно уреждане между двете части на бившата една държава.

Тоест от обективна гледна точка сега заплахата от война между Пхенян и Сеул е много по-висока, отколкото беше при Тръмп. Ако се случи, неизбежно ще се наложи пряка намеса на САЩ в този военен конфликт. Което от своя страна съживява страховете и ужасите от Корейската война от началото на 50-те години.

Сега обаче Северна Корея се поставя в списъка на главните врагове на Америка само от 4 процента от населението. Просто защото тази тема изчезна от медиите, включително и защото на обикновените хора им омръзна.

Точно по същия начин Иран беше сред най-големите американски врагове пет пъти между 2006 и 2012 г.

Промени ли се поведението на Иран оттогава? Отново, съдейки от гледна точка на самата Америка, нещата се промениха само към по-лошо.

Иран всъщност сега стои зад йеменските хусити, които прекъсват корабоплаването в Червено море с атаките си. Именно Иран сега стои зад ислямистите, с които от няколко месеца воюва главният съюзник на САЩ в Близкия изток – Израел.

Военната мощ на Иран не е намаляла през последните 15 години, а е нараснала, както и възможностите му в ядрената сфера значително напреднаха, включително обогатяването на уран, след като самите Съединени щати, по инициатива на Доналд Тръмп, се оттеглиха от „ядрената сделка“ с тази държава.

Но нито обикновеният човек, нито самите американски медии са склонни да навлизат в толкова задълбочен анализ на причините за нарастването на реалната, а не на виртуалната враждебност и сила на Иран за американските медии.

В същото време в Съединените щати има доста силни междупартийни различия по отношение на възприятието кой е врагът на Америка.

Така че от гледна точка на избирателите на Демократическата партия Русия е на първо място в това отношение. И този наратив, и това възприятие са оформени основно от това, което президентът Байдън казва и прави.

Освен това, ако говорим конкретно за привържениците на Демократическата партия, то гласоподавателите на демократите поставиха Русия на първо място като основен враг на Америка през последните 5 години. Още преди всякаква СВO. В този смисъл те живеят в собствен информационен балон.

Сред тези, които се наричат независими, Китай отново се смята за основен враг. А сред републиканците не повече от 15-20 процента от американците са склонни да виждат Русия като основен враг.

Една от изненадите на настоящата анкета за главните врагове беше, че за първи път в историята, в техния списък бяха включени две нови държави. Израел и, изненадващо, Украйна. И двете бяха избрани от по 2 процента от населението.

С Израел обаче може да се намери напълно логично обяснение.

Тук концентрацията на омраза също е разположена главно в редиците на Демократическата партия, сред чиито избиратели има много мюсюлмани – те имат съответните чувства към Израел по дефиниция.

Освен това Демократическата партия напоследък доста силно тръгна наляво, а левичарите по света, меко казано, не харесват Израел, но симпатизират на палестинците. Защото сред левичарите обикновено е прието да симпатизират на онези, които се смятат за жертви на този или онзи конфликт.

Това обяснява мятащата се насам-натам позиция на официален Вашингтон.

Те биха искали военният конфликт в Газа да се разреши като по чудо и възможно най-бързо. За да не разваля електоралната картина на Байдън, който се кандидатира за преизбиране. В рамките на собствената си партия той е критикуван именно отляво за, по мнението на левицата, твърде силната подкрепа за Израел и отказ от много по-решителна подкрепа за Палестина и, най-важното, идеята за образуване на Палестинска държава.

Водени от подобни настроения, делът на американците, които вярват, че Съединените щати трябва да останат неутрални по отношение на израелско-палестинския конфликт, е намалял през последните шест месеца от 64% на 56%.

В същото време преобладаващото мнозинство от републиканците (56%) смятат, че Вашингтон трябва решително да застане само на страната на Израел, докато мнозинството от демократите (62%) и независимите (60%) остават ангажирани с позицията на неутралитета.

Що се отнася до Украйна, причините, поради които 2 процента от американците внезапно я смятат за „главен враг на Америка“, са доста неясни.

Отчасти това вероятно може да се обясни с чисто етнически предпочитания. Защото групата на тези, които се наричат руснаци в Америка (което означава, между другото, потомците на имигранти от Русия /СССР/, включително от всички „съветски националности“, даже и евреите), е общност от над 3 милиона души.

Сред тях може да има достатъчен брой такива, които просто се борят „за своите“ и съответно срещу „непознатите чужди“. Също така, враждебност към Украйна може да се наблюдава сред тези, които се смятат за привърженици на десните възгледи, включително на фона на факта, че преобладаващото мнозинство от левите демократи симпатизират на Киев.

Във всеки случай няма съмнение: ако медиите измислят нови манипулативни ходове, американското обществено мнение бързо ще реагира и ще намери нов „главен враг“.

Източник: Регнум

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *