Колегата ми Джон Бърн-Мърдок, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд, наскоро представи убедително доказателство за нова тенденция: младите мъже и жени се сегрегират политически. Мъжете сега стоят значително по-вдясно от жените в политическия спектър. Това е нов международен феномен.
Трябва ли да бъдем изненадани? Обществото изглежда поляризирано във всяка възможна ос и по всеки възможен въпрос. Помислете за привидно простия въпрос в какво състояние е икономиката на САЩ. Отговорът е прост: зависи дали симпатизирате на действащия президент. Другото почти няма значение. Поне от гледна точка на обществото.
Според Gallup демократите са с 57 процентни пункта по-склонни от републиканците да кажат, че икономиката се подобрява. Преди четири години, когато президент беше Доналд Тръмп, а не Джо Байдън, разликата е била подобна (54 процентни пункта), но в полза на републиканците, разбира се.
Да разгледаме друг въпрос – трябва ли да има мемориал за жертвите на пандемията от ковид? Броят на загиналите само в САЩ е повече от един милион души. Изглежда, че си струва да има някакъв обществен паметник, но какво трябва да изразява той и как?
Подкастът 99% Invisible наскоро проследи усилията на опечалени семейства да съберат подкрепа за нещо повече от национален спомен за „времето, когато всички ние не можехме да намерим дори мая“. Но мемориалът е спорен. Един републикански политик каза пред подкаста, че ще подкрепи паметник, който се извинява за ваксините.
Изкушаващо е да обвиняваме политиците за цялата тази поляризация. Но ако сега успешните политици са по-възпламенителни, отколкото бяха преди, по-склонни да си създават врагове, отколкото приятели, това вероятно се дължи на нещо друго. Но какво?
Помислете за няколко провокиращи размисъл констатации от социалните науки. Преди няколко години трима учени, Кас Сънщайн, Рейд Хасти и Дейвид Шкейд, съставиха фокус групи от левия град Боулдър (Колорадо) и отделно от консервативния Колорадо Спрингс. Участниците бяха попитани насаме за мнението им по политически горещи теми, след което бяха поставени в групи с други от техния град и помолени да обсъдят проблемите заедно.
Можехме да се надяваме, че този процес ще накара хората да поставят под въпрос убедеността си, което ще ги направи по-обрани и може би ще ги притегли към политическия център. Оказа се обратното. Хора от Боулдър се преместиха по-вляво, след като обсъдиха въпроса със свои съграждани. Те също така станаха по-сходни, консолидирайки се около левия мироглед. В крайна сметка те увеличиха своята увереност, че са прави.
Обратното се отнасяше за участниците от Колорадо Спрингс. След обсъждане с други от техния град те се преместиха по-вдясно и станаха по-уверени в себе си. Двете групи, не толкова различни в началото, се отдалечиха една от друга в резултат на контакта с други хора с подобни възгледи. Този процес е известен като „групова поляризация“.
Друго проучване разглежда студентските приятелства. Изследователите, Анджела Банс, Кейт Пикет и Крисчън Крандъл, сравняват поведението на студентите в малки кампуси (с около 500 човека всеки) с приятелската структура в Канзаския университет, който има популация от десетки хиляди. Изследователите локализирали двойки хора, които разговарят в студентския съюз или кафенето, и събрали множество подробности: възраст на студентите, сексуална ориентация, етническа принадлежност, колко пият, пушат или спортуват и отношението им към различни социални и политически въпроси. Те също така били попитани за техните приятелства.
По принцип Канзаският университет предлагал много по-голямо разнообразие от възгледи и начин на живот, с 25 000 възможни приятели, от които да избирате. Но на практика студентите в по-малките кампуси имали по-разнообразни приятелски групи. Причината? В голям кампус студентите могат да намерят своите социални и идеологически сродни души. В малките кампуси те имат по-малък избор и затова трябва да накарат приятелствата да проработят, дори когато се характеризират със социални или идеологически различия.
Взети заедно, тези проучвания предполагат обезпокоително правдоподобен двигател на поляризацията от две части. Първо, когато имаме избор, ние търсим други хора като нас. Второ, това ни прави по-крайни в нашите възгледи и по-уверени, че те са правилните.
Нашата текуща информационна екосистема ни предлага по-голям избор от всякога. Наред със социалните мрежи можем да избираме от уебсайтове, подкасти и YouTube канали, за да задоволим всеки интерес, география и идеология. И как използваме този избор? Като цяло, като търсим хора, които споделят нашите възгледи, електронни медии, които ни „пленяват“ и често като избягваме изцяло новините.
Не искам да обвинявам социалните медии за всичките ни беди, подчертава авторът. Те може да бъде чудесен източник на подкрепа и информация, особено за хора в необичайна ситуация: от увреждане, през малцинствена сексуална ориентация, до нишово хоби. Има истинска полза от възможността да се намерят съмишленици.
И все пак трябва да признаем риска сами да се вкарваме в ехо камери. Алгоритмите на социалните мрежи може да ни насърчават, препоръчвайки ни съдържание, което стимулира нашата „ангажираност“ – най-изненадващият, скандален и често токсичен материал. Но не трябва да обвиняваме алгоритмите, че ни отклоняват от задълбоченото излагане на различни гледни точки. Ние сме напълно способни да изберем това, завършва Харфърд.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.