Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой документ, сякаш сме забравили как се държи химикал или молив, малко дори сме несръчни. Когато пишем на клавиатура използваме повече логическата част на мозъка, емоциите остават настрана, все по-трудно ни е да определим в чата дали някое изречение означава радост или тъга. Какво сме изгубили забравяйки ръкописа и каква полза бихме имали ако понякога си спомняме за това изгубено умение?
Концентрация
Когато пишем на ръка, използваме и двете полукълба на мозъка си, а включвайки ги едновременно сме много по-концентрирани. Лесно улавяме същината на информацията, ако си водим записки, докато слушаме например, селектирайки в процеса на писането най-важното от чутото. Писането на ръка има много общо с рисуването и образното възприемане на информацията, което дава много по-пълна картина и нивото на разбиране се повишава. Родителите са наблюдавали как малките им деца се концентрират на максимум, пишейки на техния си език, създавайки нови невронни връзки в мозъка и развивайки фината координация на крайниците си. Разбира се, същото се отнася и за по-зрели индивиди, макар и писането на ръка да е станало рефлекс, ползите са същите.
Памет и разбиране
Много хора използват писането като начин да запомнят големи обеми информация, създавайки „карта” за ума, като пишат на ръка основните детайли и си рисуват диаграми и схеми. Активирайки и двете полукълба на мозъка, успяваме да насочим информацията към дълготрайната памет, ясно виждайки всички логически връзки и подробности. Често в процеса на учене на чужд език се използва писането на непознатите думи на ръка, за да се ускори запомнянето им.
Креативност
Изразявайки се чрез образи и изписвайки различни думи, повишаваме креативността си и способността на ума ни да открива нестандартни решения за обикновени ситуации и проблеми. Много конспекти на книги, проекти, текстове на песни и др. са били написани на ръка преди да стигнат до аудиторията си. Някои артисти са използвали и метода „автоматично” писане, за да стигат до нива на ума си, неподозирани дори за тях самите. Дори когато говорим по телефона, ако наблизо имаме лист хартия и химикал, е много вероятно да започнем да си рисуваме или пишем нещо напълно несъзнателно, помагайки си по този начин да се изразяваме невербално, докато комуникираме с човек, когото не виждаме в момента. Планирането на цели и графици също има много по-голям успех, когато се прави ръкописно.
Терапия и емоционалност
В психологията писането на ръка се използва при успокояване на депресивни състояния, тревожност и различни фобии. Много от подсъзнателните ни страхове могат да бъдат излекувани и напълно заличени, ако просто ги опишем в едно писмо и после го унищожим. Писането е много по-бавен процес, отколкото мисленето за нещата и яснотата, която ни дава, има силно благоприятен терапевтичен ефект върху емоциите ни. Много хора са наблюдавали за себе си как се успокояват когато „излеят”, пишейки емоциите си на хартия и така много по-лесно успяват да видят цялостната картина отстрани. Дори и да си измисляме на момента писмеността, на която искаме да се изразим, тялото се освобождава от натрупания стрес посредством фините движения на ръката и пръстите. Няма значение дори какви думи и букви използваме, защото лечението настъпва на много дълбоки нива просто заради самото действие.
Писането на ръка ни доближава до нашата човешка природа, обединявайки елемента на мисленето с творчеството и вроденото ни желание за игра. Всичко става по-осъзнато и кристално ясно, когато решим да си „нарисуваме” проблема, а решението му сякаш изскача само. Пренасяйки част от себе си на белия лист, можем да се видим отстрани, да се наблюдаваме и да приемем всичките си силни и слаби страни. А това ще ни помогне много по-концентрирано и целенасочено да вървим в посоката, която сме избрали за живота си и да изразим себе си пред другите.
