Отиде ли си любовта, никога не се връща същата

Популярният актьор, режисьор и шоумен – Владислав Карамфилов, познат на всички като Влади Въргала, е завършил НАТФИЗ в първия актьорски клас на легендарния Стефан Данаилов. Кариерата му тръгва стремглаво още като студент, с изявата му в култовото тв-предаване „Ку-ку“. Следва покана от Нери Терзиева да води собствено шоу – „Коктейлите на Влади“. Въргала е в основата на успеха и на други известни тв-продукции, като „Пирон“, „Сладко отмъщение“, „Шаш“  и „Царете на комедията“. През 2011-та е премиерата на филма му „Операция „Шменти капели“, който прави фурор в родните кина. След време прави и тв-сериал със същото име. Актьорът участва и в един от най-нашумелите нови сериали – „Съни Бийч“, има роля и в очаквания с голям интерес филм – „Гунди – легенда за любовта“. Влади е част от изложбата „Рисуващи Артисти“, която беше открита на 9-ти май в галерия „Финес“, по идея на Олег Чернев. В нея известни лица, като Въргала, Ники Сотиров, Зорница София и дъщерята на Зуека – Девина Василева ще покажат таланта си с четките и боите. Шоуменът има две деца – Александра и Виктор, който е бизнес консултант и споделя голямата му страст към моторите.

– Влади, наскоро беше премиерата на новата постановка с твое участие „Къща на границата“. Каква е основната идея на този спектакъл и кои актуални теми се засягат в него?
– В основата е един разказ, като есе, който Мрожек е написал преди 30 години и проф. Румен Рачев създаде интересна рамка на този спектакъл. В дома на едно средно статистическо семейство, влизат дипломати и казват: „Честито, през вашата къща ще минават границите!“. От начало те са объркани, но важните хора им обясняват колко е прекрасно това и  успяват да ги изманипулират така, че даже ония да викат: „Ура, влязохме в историята!“. По такъв начин, когато прекрояват света за да благоденстват, политиците вкарват малкия човек в техните игрички. Той всъщност е един потребен реквизит, който мисли, че има историческа мисия и от него зависи нещо. Това е комедия на абсурда. Ударна пиеса. Изключително актуална и за мен е щастие, че работих с проф. Румен Рачев и с трупата на Кюстендилския театър. Впечатлен съм от Чавдар Ненов, директорът на театъра, който го е реновирал уникално. На първата репетиция, която е четене на маса, пред всеки имаше разпечатана пиесата, както и раничка, химикалка и пъзел с логото на театъра! Досега не ми се е случвало такова нещо, но ето че се случи в Кюстендилския театър, който е общински.

– През есента се очаква премиерата на филма за Гунди, в който участваш. Според теб, той има ли шанс да задмине „Шмети Капели“, който дълги години остана най-гледан по родните кина? Мислиш ли да направиш нов филм като режисьор?
– За мен е чест и гордост, че точно филма за Гунди, който излиза октомври, ще детронира „Шменти Капели“. Гледах части от филма и нямам никакво съмнение в неговия успех. Само искам да отбележа, че и той е частен проект. Изминаха 18 години от първия снимачен ден на „Шменти Капели“ и за това време през всяка една година са раздавани по осем милиона лева държавно финансиране за кино!  Осемнайсет години по осем милиона прави 144 000 000лв., и нито един филм не е постигнал дори една трета от резултата на моя филм?! Да припомня ли, че това са парите на данъкоплатеца?! Сега дано стане по-ясно какво съм имал предвид, когато съм говорил за всичко, което се случи?! Болката ми никога не е била „горкият аз…“, а „горките ние!“. Относно „Шменти Капели“ мога да кажа, че не е само забавен. На първо място той е социален филм. За повечето хора е комедия, но всъщност това е най-тъжната история, разказана със средствата на комедията. Мисля, че още не е дошло време за анализ на „Шменти Капели“, но ако ме блъсне трамвай – на другия ден може да стартира и такава процедура…(Смее се.) Ако правя нов филм, със сигурност, няма да е социален. Да, ще има послания, но основно – трябва да забавлява. Хората имат нужда от надежда, от усмивка и прегръдка от екрана.

 

Цялата статия от Тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *