Мистерията на „Окото на Сахара“

„Окото на Сахара“ – известно още като „Окото на Африка“ или структурата Ричат – представлява гигантски скален купол, издълбан с концентрични пръстени, който изглежда като гигантско око, когато се види отгоре. Според Европейската космическа агенция (ЕКА) окото се вижда от Космоса и е известно на астронавтите и учените още от първите мисии с екипаж през 50-те години на миналия век.

Оценките за размерите на „Окото на Сахара“ варират от 25 до 31 мили (40 до 50 км) в диаметър. Окото образува почти идеален кръг в пустинята на Мавритания, което първоначално накара учените да мислят, че това е структура от удар на метеорит. Последвалите изследвания обаче установиха, че куполът е оформен от тектонично издигане през периода креда (преди 145-66 млн. години) и оголен в резултат на ерозия.

„Окото на Сахара“ се откроява като огромен амонит сред огромно море от пясък, известно като Ерг Удан, което се простира на около 350 мили (560 км) на изток до Мали. Ергите са пустинни области, които се простират на поне 48 квадратни мили (125 квадратни километра) и се характеризират с брулени от вятъра пясъци с малко или никаква растителност. Окото се издига на около 200 метра над околните пясъци, които се издигат срещу южния му край и понякога закриват части от структурата на снимките, според ЕКА.

Според проучване от 2021 г. центърът на „Окото на Сахара“ представлява кръгло плато от варовик и брекчи – седиментни скали с големи, счупени фрагменти, които са споени от финозърнеста матрица. Останалата част от окото се спуска надолу от това плато в кръгов модел от хребети и бразди, които са били изваяни от вятъра и водата през вековете. Хребетите са изградени предимно от устойчив кварцит, докато жлебовете се състоят от по-малко устойчиви седиментни скали, които се износват по-бързо.

Според Лунния и планетарен институт причината за кръглата форма на окото остава неясна. Ерозията е разкрила четири вида магмени скали – габрос, риолити, карбонатити и кимберлити – които са по-млади от центъра на окото, което показва, че струи от разтопена скала са се издигали и втвърдявали на повърхността. Няколко разлома се виждат и на външните пръстени на окото, което предполага, че слоевете скали са се разместили в процеса.

„Окото на Сахара“ е геоложко чудо, но има и археологическо значение, според списание Geographical, издавано от Кралското географско дружество на Великобритания. При разкопките са открити инструменти на възраст 2 млн. години от ахеулеанския и предахеулеанския период, които се свързват с два вида древни човешки предци: Homo erectus и Homo heidelbergensis. 

Привържениците на развенчания мит за Атлантида – „изгубен“ островен субконтинент, идеализиран от някои като напреднало утопично общество – твърдят, че „Окото на Сахара“ е доказателство за града, описан от Платон в диалозите му „Тимей“ и „Критий“.

Но „заедно съвременната археология и геология дават недвусмислена присъда“, заяви преди време пред Live Science Кен Федър, почетен професор по археология в Централния държавен университет на Кънектикът.

„Не е имало велика цивилизация, наречена Атлантида.“

Не е необходимо да се обръщаме към митологията за отговори, когато геологията предоставя достатъчно собствени отговори.

 

Източник: livescience

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *