На върха на гигантските вулкани на Марс е открита слана

По върховете на огромни вулкани на Марс е открита ранна сутрешна слана – неочаквано откритие за разпръскването на вода на Марс, което един ден може да се окаже от съществено значение за човешките изследвания, твърдят учени.

Според проучване, публикувано в списание Nature Geoscience, ранната сутрешна слана е била забелязана на снимки, направени от Trace Gas Orbiter на Европейската космическа агенция.

Огромните вулкани се намират в платото Тарсис – възвишение, широко близо 5 000 км близо до марсианския екватор.

Вулканите са угаснали преди милиони години. Сред тях е най-големият вулкан в Слънчевата система – Olympus Mons, който е почти три пъти по-висок от Еверест.

Откритието е случайно – никой не е очаквал да открие замръзване в този регион.

„Мислехме, че е невъзможно да се образува замръзване около екватора на Марс“, казва водещият автор на изследването Адомас Валантинас в изявление.

Изобилието от слънчева светлина и тънката атмосфера означават, че температурата там е сравнително топла, „за разлика от това, което виждаме на Земята, където може да се очаква да има замръзнали върхове“, казва в изявлението си изследователят от университета Браун в САЩ.

Освен това в атмосферата близо до марсианския екватор има малко вода, което прави кондензацията по-малко вероятна.

„Други космически сонди са наблюдавали замръзване, но в по-влажни региони – особено в северните равнини“, казва съавторът на изследването Фредерик Шмидт от френския университет Париж-Саклай пред АФП.

Орбиталният апарат Trace Gas Orbiter, който е в орбита около Марс от 2018 г., успя да направи снимки, когато първите слънчеви лъчи преминаха през върховете на вулканите.

„Видяхме там блестящи, сини отлагания, особена текстура, която виждаме само рано сутрин и през студените сезони“, каза Шмидт.

Слоят от лед е с дебелината само на косъм – и не трае дълго.

Но в ежедневния мраз на върховете на вулканите Olympus Mons, Arsia Mons, Ascraeus Mons и Ceraunius Tholus има около 150 000 тона вода – еквивалентни на 60 олимпийски плувни басейна – съобщиха от ЕКА.

Изследователите предполагат, че замръзването се дължи на микроклимата, който се формира в калдерите на огромните вулкани.

Когато вятърът се извива по страните на вулканите, той донася „относително влажен въздух от повърхността до по-големи височини, където той се кондензира и се утаява като слана“, обяснява съавторът на изследването Николас Томас.

„Всъщност виждаме това да се случва на Земята и в други части на Марс“, казва Томас, който работи по системата за изображения на Trace Gas Orbiter.

Моделирането на начина, по който се образуват тези замръзвания, „може да позволи на учените да разкрият повече от оставащите тайни на Марс, включително къде има вода и как тя се движи между резервоарите“, заявиха от ЕКА.

Това може да се окаже от решаващо значение за планираните мисии, които биха могли да доведат до стъпване на хора на марсианска почва.

„Бихме могли да извличаме вода от замръзването за човешка консумация или да изстрелваме ракети от Марс, като отделяме кислородните и водородните молекули“, казва Шмид.

Картографирането на местоположението на водата на Марс, която съществува само като лед или пара, може да бъде от ключово значение при търсенето на признаци на извънземен живот.

Течната вода се счита за една от основните съставки за живот на други планети. | БГНЕС

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *