Три примера как технологиите променят българското училище

Еволюцията на технологиите винаги е имала своето отражение върху образователните процеси, но в последните години това е особено осезаемо. Дигиталната трансформация, стартирала в средата на миналото десетилетие, постави началото на превръщането на онлайн средата в неизменна част училището. Пандемичната реалност отключи цял нов свят за образователните системи по света. А възходът на генеративния изкуствен интелект обещава да промени образованието по начин, който доскоро никой не си е представял.

В резултат на това днес цифрови симулации и модели помагат на учителите да обясняват по-ефективно сложни концепции и да ангажират учениците в интерактивно обучение, а технологиите подобряват комуникацията между учители и ученици, като позволяват по-ефективно и структурирано общуване. Едновременно с това платформите за облачно съхранение и интелигентните търсачки улесняват и ускоряват проучванията на учениците, които вече могат да използват онлайн активи, за да учат със собствено темпо. Геймификацията на образователния процес е друг аспект на технологичното развитие, който превръща ученето в много по-ангажиращо и забавно занимание.

Не на последно място, благодарение на технологиите съвременните родители са много по-ангажирани, тъй като различни платформи им позволят да общуват с учителите и да наблюдават напредъка на децата си от разстояние.

Затова и не е изненада, че хиляди компании по цял свят – в това число и гиганти като Microsoft и Google – се надпреварват в създаването на иновативни платформи, свързани с подобряването на училищната среда и образователните процеси. И българските предприемачи не правят изключение.

Ето три примера, които напълно потвърждават това.

AI създава тестове и не дава на учениците да преписват

Учителите я обичат, учениците я мразят. По този начин най-кратко може да се опише Smartest – платформа с изкуствен интелект, предназначена да помага на учителите да създават изпитни тестове по всевъзможни предмети. Освен че им позволява да създават подобно съдържание по определени теми, тя може да прави това и на база на точно определени уроци. За целта учителят копира дадения урок и просто дава команда на AI да създаде тестовете.

„Платформата е създадена да улесни работата на учителите и да им спести време от създаване и проверяване на тестове. Всичко това е автоматизирано, за да могат те да имат повече време за по-важната част от тяхната работа. Стремим се също така да запазим обективното оценяване, да намалим възможностите за преписване и да даваме реална представа за знанията на учениците“, разказва пред Profit.bg създателят на Smartest Александър Попов.

Първоначалната идея се ражда, още когато той самият е ученик в гимназията, след като учител се обръща към него с молба да направи програма, която от 300 въпроса да избира 50 на произволен принцип. Целта е всеки път тестовете да бъдат различни, а представянето на всеки ученик да бъде оценявано веднага.

„След като завърших компютърни науки в Англия и започнах да работя в България като софтуерен инженер, се сетих за тази програма и си казах, че щом е била полезна за един учител, ще бъде полезна за всички. Затова превърнах програмата в онлайн платформа“, спомня си първите стъпки създателят на Smartest.

Предизвикателства, разбира се, не липсват. На първо място, екипът трябва да създаде платформа, която е подходяща за всякакви учебни предмети, тъй като различните учители имат различни изисквания. За целта той разчита на най-добрата итерация на ChatGPT на Open AI.

Александър Попов, създател на Smartest.

„Също така не беше лесно да убедим учителите, че платформата не е сложна. Затова започнахме да посещаваме различни училища в цяла България и да провеждаме обучения, в които да ги запознаваме с нея“, обяснява ми Александър Попов, а по отношение на притесненията, че самата технология все още е склонна да „халюционира“, добавя:

„AI все още не е перфектен и не трябва да му имаме абсолютно доверие, но това важи и за всеки човек, тъй като всеки допуска грешки. Затова ние позволяваме на учителите да редактират тестовете, ако нещо не е наред. Дори и с грешките обаче, AI може да даде интересни идеи за типове въпроси, които впоследствие учителите да развият“.

В крайна сметка екипът на Smartest постига своите цели и успява да създаде онлайн платформа, която позволява да се правят различни тестове за всеки ученик, от една страна, а от друга – не допуска преписване, тъй като не дава на потребителя да сменя екрана, докато се прави теста.

Именно от тази рестриктивна функционалност идва и последното голямо предизвикателство, тъй като се оказва, че тя не работи по най-добрия начин на телефон, а не във всички училища в България има достатъчно настолни компютри и лаптопи. Затова и екипът на Smartest разработва мобилно приложение за iPhone и Android. А най-добрият атестат за неговата полезност идва от факта, че то е оценено изключително негативно от учениците в магазините за приложения на двете водещи мобилни операционни системи.

Какво е бъдещет пред платформата? Екипът на Smartest разработва варианти тя да може да се използва и за оценяване на матурите след 7 клас, така че всички подрастващи у нас трябва да имат едно наум, когато решат да си спестят някой друг час от учене.

Онлайн платформа помага на учителите да преподават по-добре

Създателите ѝ – Ангел Георгиев, образователен иноватор с 18 години опит като технически обучител и продуктов презентатор, и Теодора Димитрова, доктор по социално-икономическа география и учител по география и биология, я наричат „приложна академия за образование“. Това е Sindeo – онлайн платформа, която помага на учителите да преподават по-приложно.

„Идеята ни е да научим учителите винаги да дават примери на децата как това знание, което те придобиват в контекста на различните предмети, ще им помогне да са по успешни в живота. Ние вярваме, че чрез всички примери, които преподавателите могат да дадат, учениците ще имат по-голямо желание да учат. Когато един ученик знае за какво му трябва дадено знание, той е много по-мотивиран да го научи“, категоричен е Ангел Георгиев.

И тъй като екипът иска да предложи еднакъв достъп до качетвени обучения на всички учители на България, включително на тези извън страната, обученията се провеждат изцяло онлайн.

Идеят за Sindeo се ражда, след като нейните създатели натрупват дълъг опит като учители и преподаватели и решават, че искат да достигнат до повече ученици.

„С нашето физическо време можехме да достигнем до ограничен брой класове в определени дни от седмицата. В същото време много наши колеги и приятели ни казваха, че работим много добре с нашите деца и на тях им е много интересно часовете с нас. Тогава решихме да създадем тези обучения, за да можем чрез учителите на България да стигнем до повече ученици“, разказва ми Ангел Георгиев.

Теодора Димитрова и Ангел Георгиев, създатели на онлайн платформата Sindeo.

Обучението в академията включва три компонента. Първият е синхронното представяне на конкретни практики, материали и инструменти от преподаватели с дълъг опит.

„Не е задължително те да са учители. Когато избираме преподавател за дадено обучение, ние търсим и практици от бизнеса. Едно от обученията ни например е с тема „Емоционална интелигентност в образованието“ и се води от организационен психолог, който обучава големи екипи в големи бизнес организации. По друг начин казано, в първата част на обучението търсим практици, които да дат своя практически опит“, акцентира единият от създателите на Sindeo.

Втората част на обучението включва задания за самоподготовка – конкретни, по-кратки елементи, които учителите получават след всяко занятие, за да могат да упражнят новопридобитите знания, а третата е насочена към оценяване на самите тях.

„Разликата с много други академии е, че ние не предоставяме сертификати за участие в обучение, а документи за успешно завършено обучение, което изисква преминаване на изпит. Обикновено той има два компонента – тестова част и проектно представяне“, споделя още Ангел Георгиев, а на въпроса какво дава Sindeo на участниците в курсовете ми отговаря така:

„Чистото зазубряне на определени знания вече не е необходимо. По-важно е да знеш по какъв начин да потърсиш тези знания и да знаеш, че точно те ти трябват. Става дума за фундаментални знания – трябва да знаеш, че съществува терминът история и че е имало световни войни, например. Кои години точно са се случили, кой срещу кого се е бил и как са завършили – всичко може да се намери за секунди в интернет. А това променя и начина, по който учителите трябва да преподават на учениците.“

Първото обучение, което екипът на академията провежда, датира от февруари 2023 г. Без каквато и да било реклама в него се включват над 300 учители. Година и половина по-късно през различните модули, които включват теми като емоционална интелигентност, дигитализиране на оценяването, медийна грамотност, използване на AI и преподаване с CANVA, са преминали общо над 6000.

Окрилени от този успех, Ангел Георгиев и Теодора Димитрова са си поставили задачата да се върнат към най-първоначалната си идея. А именно да създадат академия за нови учители. Или, както казва той, за хора, „които искат да влязат в училище и да преподават, а нямат никаква идея как да го направят“.

Предприемачите влизат в клас

Когато провеждат проучването „Глобален предприемачески мониторинг България“ за 2014-15 г., Мира Кръстева и нейните колеги не само достигат до извода, че предприемаческото образование у нас е на незадоволително ниво, но и решават от екип, който се занимава с дефиниране на препоръки, да се превърнат в такъв, който да помага за решаването на този проблем. А след като предприемачеството става част от училищното и предучилищното образование, те правят крачка напред, водени от разбирането, че за да има ефект тази мярка, учениците трябва да разберат от първа ръка историите на истински предпримачи.

Първият опит на екипа да реализира идеята си е през 2016 г. Към онзи момент обаче става дума само за събития на живо, които няма как да достигнат до особено широк кръг училища и ученици. Но избухването на пандемията и предизвиканата от нея онлайн революция в комуникационните възприятия на хората променят всичко и на бял свят се появява уеб платформата „Преприемачи в клас“, която свързва предприемачи с ученици и разказва личните истории на успешни български бизнеси от различни сфери.

„Най-силно ни мотивира елементът на теорията срещу практиката, защото знаем, че да знаеш на теория нещо е важна основа, но, специално по отношение на предприемачеството, емоцията и нагласите играят огромна роля. Разбирането на този феномен през практиката, през личната история на предприемача, през конкретния бизнес ангажира силно децата. Тези елементи работят изключително добре в процеса на обучение. В същото време практиците не са нещо типично като присъствие в училищата, а ние смятаме, че това е изключително важен фактор. Затова буквално влязохме в класните стаи – както през екрана, така и физически“, разкрива мотивацията си Мира Кръстева, която е възпитаник на London School of Economics и определя себе си като предприемач с мисия да подобрява живота на хората чрез знание.

Водена от тези си разбирания, тя бързо разширява обхвата на „Предприемачи в клас“ и платформата вече разполага с библиотека от 40 професионално записани видеа със записани интервюта, в които различни представители на бизнеса споделят своите истории. И този брой ще продължава да расте.

Въпреки това обаче мисията не е никак лесна, тъй като България изостава от гледна точка на предприемаческия дух дори в сравнение със съседна Румъния. Мира Кръстев обяснява тази ситуация така:

„Много хора не вярват, че имат нужните знания и умения да правят бизнес. Те може наистина да ги нямат, но може и да ги имат, а да мислят, че не са им достатъчни. И двете са плод на недостатъчно развитата екосистема и липсата на исторически натрупвания. Тази ситуация може да се подобри значително през образователната система“.

Мира Кръстева, основател на онлайн платформата „Предприемачи в клас“.

И първите резултати вече са налице. Екипът на „Предприемачи в клас“ прави проучване сред ученици, които са изгледали поне едно видео в платформата, и изчислява, че 30% от тях искат да са предприемачи. За сравнение, според данните от последния „Глобален предприемачески мониторинг България“ при българите между 18 и 65 години, процентът на хората, които имат интерес към това, е едноцифрен.

Затова и Мира Кръстева и нейният екип не смятат да спират дотук. Следващата стъпка пред тях е да дадат възможност на класовете да посещават работните места на предприемачите.

„Ще отворим и вертикал практици от всички индустрии да могат да се срещат с децата. При всяка тема, която те изучават, да могат се срещат с представители на свързани с нея професии. Искаме освен за предприемачите, да отворим платформата за всички професии, за да могат практиците да подкрепят обучителния процес, а децата да разберат какво им допада и какво не много по-рано, отколкото сега“, казва ми в заключение създателката на уеб платформата „Предприемачи в клас“.

Това са само три примера как технологиите променят образованието в България, а такива има хиляди. Но дори и те са достатъчни, за да стане ясно едно – днешният свят е все по-технологичен и ако българското училище иска да създава успешни хора и професионалисти, то няма как да остане в миналия век, както се оказва много често. То също така не може да разчита само на частния сектор да въвежда иновации. Вместо това трябва да се отвори за бързите темпове, с които еволюира света около нас, и те да бъдат отразени в неговия подход към учениците, ако не иска да изостане дори от самите тях.

Компаниите са част от BESCO – Българска предприемаческа асоциация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *