След три години подготовка, галерия „Лоранъ“ организира голяма ретроспективна изложба на художника Здравко Александров в партньорство със Съюза на българските художници и с подкрепата на Столична програма „Култура“.
Експозицията „Един самотник в пейзажа. Здравко Александров (1911-1998)“ включва над 100 творби от държавни и частни сбирки. Куратор е Марияна Аврамова, дизайн – Светла Георгиева-Монхард.
Събитието се реализира в залите на СБХ на ул. „Шипка 6“, етаж 2, до 29 юни и се фокусира върху цялостното творчество на художника. По време на изложбата ще бъде представено и монографично издание, което има за цел да популяризира и утвърди името на живописеца като значим майстор на българския пейзаж.
Здравко Александров Канчелов завършва Декоративния отдел на Държавната художествена академия през 1935 г. и още с първите си изяви привлича вниманието на публика и специалисти. Участията му в общи изложби и самостоятелните му представяния са коментирани в текстове на водещи критици. През 1942 г. той е сред 35-имата художници, избрани да представят България във Венецианското биенале. Произведенията му, независимо дали са в рамките на моделите, в които го поставя времето, или носят духа на модерното, очертават облика на художник, разнолик в пластичния си изказ. Още в началото демонстрира отдадеността си към пейзажа. Пътува неуморно из цяла България – Смолян, Девин, Мелник, Балчик, Златоград, Клисура, Бояна, Долен, Осеново, Герман, Княжево, Пасарел, Велико Търново, Самоков и др. Рисува сред природата. Голяма част от творбите му са вдъхновени от българските планини – Родопите, Витоша, Стара планина, Рила. Изобразява върхове и скали, дефилета и падини, приютени в гънките на планината къщи. Особено пристрастен е към родопския пейзаж, тема, многократно разработвана от автори като Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Анастас Стайков, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Кавалджиев, Найден Петков, Александър Петров и др. Немалка част в творчеството му заемат градските пейзажи с оживени пазари, улици, заводи и промишлени предприятия, рибари.
Живописец с внушително по обем творчество, Здравко Александров организира десет самостоятелни изложби и е активен участник в общи, колективни и групови изложби в България, в изложби на българското изкуство в Англия, Германия, Гърция, Дания, Индия, Италия, Куба, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Франция, Турция, Швейцария и др. Три пъти е носител на наградата на София (1967, 1969, 1971), получава награда за живопис от СБХ, удостоен е с ордени и медали, между които орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1961, 1963), „Народна Република България“ – І степен, и др.
Името на Здравко Александров за мнозина днес е непознато, но безспорно той е един от онези творци, чието респектиращо творчество е неотменна част от сложната и пъстра картина на българското изкуство от средата на ХХ век.
