Мерките са предвидени в актуализиран план “Енергетика и климат”
Не е ясно коя ще бъде отговорната институция
Цените на горивата изкуствено ще бъдат повишени с допълнителна еко такса. Европейската комисия вече е решила от 2027 г. в схемата за търговия с квоти за въглеродни емисии бъдат включени горивата за автомобили и за отопление на сгради. Доставчиците на горива ще купуват квоти за отделяните при изгарянето им вредни емисии, което според изчисления на експерти, които “Труд news” потърси за коментар, ще доведе до поскъпване на бензина и дизела с между 60 ст. и 80 ст. на литър. Целта е да ни откажат от използването на автомобили на бензин или дизел.
Поскъпването на горивата ще наложи даването на помощи за “транспортно бедни” граждани, става ясно от актуализиран Интегриран национален план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), който е пуснат за обществено обсъждане. Както вече е решено, че ще бъдат подпомагани енергийно бедните домакинства, така ще има подпомагане и за транспортно бедните.
Програма за подпомагане на енергийно бедните ще стартирана с излизането на домакинствата на свободния пазар на ток от 1 януари 2026 г. Предстои да бъдат разписани и правила за подпомагане на транспортно бедните, пише в плана “Енергетика и климат”. До 30 май 2025 г. трябва да бъде предоставен на Европейската комисия Социалният план за климата, в който ще бъдат разписани уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт.
Какви ще бъдат критериите за определянето на един човек като “транспортно беден” още не е ясно. Но наредбата за енергийна бедност вече е приета от Министерски съвет. За енергийно бедни ще бъдат считани домакинствата, които след като платят сметките за ток и отопление, имат доходи на човек под линията на бедност. За настоящата година линията на бедност е 526 лв., а в момента минималната пенсия е 523,04 лв. Това означава, че пенсионерите с минимална пенсия влизат в групата на енергийно бедните. Минималната заплата сега е 933 лв., което след плащане на данъци и осигуровки е 724 лв. Ако двама родители работят на минимална заплата и имат едно дете, доходът им на човек е 482 лв., което е под линията на бедност дори преди да платят сметките за ток и парно. Каква ще бъде помощта за енергийно бедните не е ясно. В Закона за енергетиката е записано, че за отговорни за определяне и прилагане на мерки за финансова подкрепа на енергийно бедните са министрите на енергетиката, на труда и социалната политика, на регионалното развитие или друг орган, определен от Министерския съвет. Още не е решено и коя държавна институция ще отговаря за изготвянето на списъци на енергийно и транспортно бедните. Но е възможно енергийно бедните да ползват определено количество ток на преференциални цени.
От 1 юли 2024 г. токът за домакинствата да поскъпне средно с 1,39% предлагат от КЕВР. Но до края на юни може да се окаже, че поскъпването на тока за бита ще бъде по-голямо. Това ще бъде последното определяне на цените на тока за домакинствата от КЕВР. От 1 юли 2025 г. стартира преходен период, през който цените на тока за бита ще бъдат определяни от Министерски съвет. Тогава токът ще бъде купуван от електроразпределителните дружества на пазарни цени, а ще бъде продаван на битовите потребители по фиксирани цени. А за разликата ще бъдат давани компенсации. Но правителството ще реши дали компенсации да има за всички и за цялото потребление на електроенергия. Възможно е компенсациите да покриват само минимално потребление на електроенергия, а при по-голямо потребление домакинствата да плащат по-високи цени.
Имаш стар автомобил – с него си до края на живота
Забраняват вноса на коли под Евро 4
Собствениците на стари автомобили ще трябва да ги карат до края на живота си или да ги предадат за скрап, защото няма да могат да ги продадат. Това предвижда актуализираният национален план “Енергетика и климат”.
Ще бъдат определени норми за въглеродни емисии от пътните превозни средства, които ще бъдат прилагани не само за първоначалната регистрация, но и за последваща продажба или регистрация, пише в документа. Специално е посочено, че ще бъде забранен вносът на автомобили с екологична категория под Евро 4. Този стандарт беше въведен и за бензиновите и за дизеловите автомобили от 1 януари 2005 г. Това означава, че ще бъде забранен вносът на 20-годишни или по-стари автомобили. Ако бъде въведена забрана и за препродажба на коли с екологична категория под Евро 4, се оказва, че собственик на
автомобил на 20 години няма да може да го продаде и да си купи по-нов. И ще трябва да го кара до края на живота си или докато колата остарее толкова, че не става за каране. Автомобилът няма да може да бъде прехвърлен и на наследник. Защото няма да може да бъде регистриран на негово име.
По принцип това би накарало много хората да паркират пред дома си по няколко автомобила – стария, от който не могат да се отърват, и по-нов, ако имат пари да го купят. Но авторите на доклада са решили този проблем. Предвижда се данъците за старите автомобили рязко да бъдат вдигнати. Както “Труд news” вече писа, разработен е проектозакон, с който данъците за най-старите дизелови автомобили да бъдат вдигнати с до 78%. Идеята е това да накара хората със стари автомобили да ги предадат за скрап. Но проблем ще имат хората, които нямат достатъчно пари за нов автомобил. Те пак ще трябва да карат старата си кола, но да плащат и високи данъци. Което няма да им даде възможност да спестят пари за нов автомобил.
Планът “Енергетика и климат” предвижда да бъдат спирани от движение превозни средства, които не покриват нормите за емисии от отработили газове, утвърдени за съответната им екологична категория, например такива с отстранен катализатор или филтър за дизелови частици.
автомобил на 20 години няма да може да го продаде и да си купи по-нов. И ще трябва да го кара до края на живота си или докато колата остарее толкова, че не става за каране. Автомобилът няма да може да бъде прехвърлен и на наследник. Защото няма да може да бъде регистриран на негово име.
По принцип това би накарало много хората да паркират пред дома си по няколко автомобила – стария, от който не могат да се отърват, и по-нов, ако имат пари да го купят. Но авторите на доклада са решили този проблем. Предвижда се данъците за старите автомобили рязко да бъдат вдигнати. Както “Труд news” вече писа, разработен е проектозакон, с който данъците за най-старите дизелови автомобили да бъдат вдигнати с до 78%. Идеята е това да накара хората със стари автомобили да ги предадат за скрап. Но проблем ще имат хората, които нямат достатъчно пари за нов автомобил. Те пак ще трябва да карат старата си кола, но да плащат и високи данъци. Което няма да им даде възможност да спестят пари за нов автомобил.
Планът “Енергетика и климат” предвижда да бъдат спирани от движение превозни средства, които не покриват нормите за емисии от отработили газове, утвърдени за съответната им екологична категория, например такива с отстранен катализатор или филтър за дизелови частици.
Преминаваме към по сух климат
България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата (главно повишаване на температурата и интензивни валежи) и към нарастващата честота на екстремни събития, свързани с изменението на климата, като суши и наводнения, пише в плана “Енергетика и климат”. Рисковете, причинени от явления, свързани с изменението на климата, могат да доведат до загуба на човешки живот и да причинят значителни щети.
Основните климатични рискове за България, посочени в изготвеното през 2023 г. от НИМХ проучване “Променящият се климат на България”, включват горещи вълни, екстремни валежи, наводнения, суша и слани.
В голяма част от страната сезонните температури и валежният режим са се променили значително след средата на ХХ век. Промените на температурата включват както повишение на средните сезонни температури, така и по-чести температурни екстремуми. Преминаването към по-топъл (и сух в някои райони) климат е свързано с наблюдаваното в глобален мащаб дългосрочно повишение на средногодишните и сезонните температури. В периода 1991-2020 г. средногодишната температура в България нараства с 0,8 ?C в сравнение с периода 1961-1990 г. Затоплянето в планините е по-слабо, докато в някои високи полета, крайдунавски райони и отделни места по долините на реките (предимно в Северна България) разликата е над 1°C. Има и тенденция на нарастване на честотата на горещите вълни през последните десетилетия. Най-тежките горещини с продължителното задържане на много високи температури са регистрирани през 2000 г., 2007 г. и 2012 г. В условията на променящ се климат се очаква още по-отчетливо нарастване на честотата и екстремността на опасните метеорологични явления.
Всичко по темата от Тук
