* С баща будистки монах и майка хипи, актрисата била грозното пате сред съучениците си
През февруари 2018 г., малко след публикуването на журналистическо разследване за холивудския продуцент Харви Уайнстийн, Ума Търман, която играе в няколко филма, продуцирани от него, разказва своята история. Акцентът е защо от много години не общува с емблематичния режисьор Куентин Тарантино, който я направи звезда. Причината е предателство. Когато снимали втората част на филма „Убий Бил“ Тарантино отказал услугите на каскадьор и поискал Търман сама да управлява дефектен кабриолет. Актрисата се опитала да откаже, но режисьорът бил непреклонен и уверявал, че колата е напълно безопасна. Но страховете на Търман не се оказали напразни: докато снимала сцената, тя се блъснала в палма с 60 километра в час. „Колелото се заби в стомаха ми, краката ми бяха притиснати, почувствах ужасна болка и си помислих: „Боже, никога повече няма да мога да ходя“. Върнах се от болницата с шина на врата, със силно увредени колена, с бинтована глава, приличаща на яйце, с мозъчно сътресение“, казва Ума Търман. Актрисата обвинява режисьора, че е заговорничил с Уайнстийн. Когато Търман моли Тарантино да й предостави запис на злополучния кадър с инцидента, за да заведе дело, той й отказа. Режисьорът застава на страната на филмовото студио Miramax и Уайнстийн, който го притежава. След това Търман и Тарантино са в лоши отношения дълги години, въпреки че са принудени да се появяват заедно на събития за промотирането на филми, пише Lenta.ru.
От миячка на чинии до филмова звезда
Животът на Ума Каруна Търман прилича на приключенски роман. Баща й, Робърт Търман, е професор по ориенталистика в Колумбийския университет в САЩ и бивш тибетски монах. На него тя дължи необичайното си име, което в превод от санскрит означава „даряващ благословия“. Майка й – Нена фон Шлебруг, има титла баронеса, но е била хипи и е живяла в комуна. След това става известен модел, а по-късно – психотерапевт. Ясно е, че в такова семейство се насърчава всеки бунт и неформалност. Но Търман признава, в детството си най-много е искала да бъде като всички останали. „Бях доста пълничка. Имах огромен нос и очите ми изглеждаха като залепени за главата. Освен това бях с една глава по-висока от връстниците си (180 сантиметра на 12 години), постоянно се спъвах и падах. Съучениците ме наричаха грозна и това беше много болезнено“, казва Ума.
Но комплексите не й пречат на 14 г. да започне работа като модел, а на 15 да напусне училище и да се премести в Ню Йорк с 300 долара в джоба, за да учи актьорско майсторство. Принудена е да работи като миячка на съдове, сервитьорка и чистачка. В същото време позира на фотографи и посещава филмови студия с надеждата да получи поне малка роля. След два сносни филма („Johnny Be Good“ и „Kiss Daddy Goodnight“), сериозни режисьори й обръщат внимание. Стивън Фрийс я режисира в „Опасни връзки“, където играе младата и невинна Сесил дьо Воланж, а Тери Гилиъм – в „Приключенията на барон Мюнхаузен“ като голата Венера на Ботичели през 1988 г. Изпълненията й са добре приети от критиците, мнозина отбелязват нейната красота, сексапил и интелигентност, но подобно отношение само натоварва амбициозната актриса. В обикновения живот тя не носи грим и предпочита да се облича в широки дрехи. След премиерата на филма на Филип Кауфман „Хенри и Джун“, където играе една от главните роли, медиите обявяват Търман за секссимвол на интелектуалците. Но тя се превръща в истинска звезда през 1994 г., когато излиза
„Криминале“
Отначало Куентин Тарантино оглежда други актриси за ролята на Миа Уолъс: Мишел Пфайфър, Мег Райън и Розана Аркет. Но след като гледа филмите с участието на Търман, вижда бъдещата си муза в слабото и срамежливо момиче. Изпраща й сценария за „Криминале“, а акрисата изпада в ужас – смутена е от ругатните, от сцената на изнасилване на екранния й съпруг и от факта, че героинята й е наркоманка. „За щастие, Тарантино не разбира думата „не“, казва Търман през 2013 г.
Снимките започват през 1993 г. и не са лесни за актрисата. Тя няма представа как да използва автентично кокаин (заместен с пудра захар) пред камера и се чувства много неудобно да танцува боса с екранния си партньор Джон Траволта. Но Тарантино знае точно какво иска и актрисата му се доверява. Ролята на Миа й носи първата и единствена номинация за Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля, дива популярност, дългогодишно сътрудничество с Тарантино и титлата на негова муза.
След успеха на „Криминале“ Ума се съгласява да играе в комедии по-често: през 1996 г. участва в „Красиви момичета“, а година по-късно – в „Истината за котките и кучетата“. Нейната филмография от този период включва също фентъзи драмата „Гатака“, „Батман и Робин“ и „Отмъстителите“, „Клетниците“, „Сладък и гаден“ и „Вател“ на Уди Алън.
Търман се среща отново на снимачната площадка с Тарантино в началото на 2000-те по проекта „Убий Бил“. Режисьорът е написал главната роля специално за нея. Ролята на Булката е най-високата точка в кариерата на Ума, но и огромно физическо натоварване. Снимките започват само месеци след като тя е родила второто си дете. Налага се да влезе във форма с ускорени темпове. В най-кратки срокове трябва да овладее три стила на кунг-фу, два стила на борба с мечове и борба с ножове. Тренира между 5 и 8 часа на ден, пет пъти седмично. Битките й са хореографирани от легендарния Юен У-Пинг, който е отговорен за боевете в „Матрицата“. „Ядях само риба и зеленчуци на пара, ориз и мисо супа. Най-голямото ми изкушение беше хлябът, който сънувах нощем“, спомня си Търман. В резултат тя отслабва с 11 килограма за 1,5 месеца. Освен това актрисата трябва да хуманизира своята героиня, за да не изглежда като герой от японски комикс.
Трима съпрузи и три деца
Актрисата се омъжва за първи път едва на 20 години за Гари Олдман, с когото се запознава на снимачната площадка. Олдман, известен алкохолик и женкар, е с 12 години по-възрастен и вече има провален брак. През 1992 г., само две години след сватбата им, те се разделят поради проблемите на Олдман с алкохола. Когато журналисти го питат за причините за развода, той се оплаква: „Трудно е да живееш до ангел…“
6 г. по-късно Търман отново избира колега за свой партньор в живота – актьора Итън Хоук.
Бъдещите съпрузи се срещат на снимачната площадка на филма „Гатака“. През 1998 г. се женят, а Търман е бременна в седмия месец. Ражда дъщеря Мая, а през януари 2002 г. – син Левон Рохан.
Първоначално всичко върви чудесно, но Хоук изведнъж осъзнава, че не е готов за семеен живот. Докато Търман е на снимки с Тарантино, той започва афера с канадския модел Джен Пърцов и дори разказва на жена си за това. Актрисата прощава на съпруга си, а след това го хваща в изневяра с бавачката на децата им. През 2005 г. подава молба за развод.
Изгоряла за пореден път в брака с артист, Търман избира за ново гадже швейцарския финансист Арпад Бюсон. Романсът им продължава 7 години. През 2014 г. връзката им стига до окончателен – и много шумен – край.
След като движението #metoo започва да набира сила, тя става един от главните действащи лица в борбата срещу сексуалното насилие в Холивуд. Когато десетки актриси започват да говорят за тормоз от страна на продуцента Уайнстийн, Търман, която участва в шест филма, продуцирани от него, също решава да говори. Тя твърди, че в началото отношенията й с Уайнстийн са били приятелски и делови. Скоро обаче се опитал „да я нападне“ в хотелска стая. Като по чудо Търман успява да се освободи и да избяга. На следващия ден продуцентът й изпратил огромен букет рози като извинение, че „погрешно е приел сигналите й“. Когато той се опитал отново да примами Търман в стаята си, тя заплашила, че ще разкаже на пресата какво се е случило. А продуцентът отвърнал, че ще съсипе кариерата й. Търман решила, че е най-разумно да мълчи. Но много съжалява, че не е разкрила веднага пред света истината за поведението му. Признава, че е била много уплашена. След като разказала на Тарантино за случилото се, режисьорът, когото смятала за приятел, казал: „Горкият Харви, иска момичета, които не може да има“.
Уайнстийн многократно намеква на Тарантино, че не иска да вижда Търман във филмите, които продуцира, но режисьорът не обръща внимание на тези препоръки. Впоследствие Тарантино признава, че кавгата с Търман е „една от най-големите грешки в живота му“ и като извинение й предоставя видеозапис от инцидента, който тя не може да получи в продължение на 15 години.
През последните години Търман играе по-рядко: последният й значителен проект е малка роля във филма на Ларс фон Триер „Къщата, която Джак построи“. Тя предпочита да пътува по света с децата си и обмисля да се премести в родината на майка си – Швеция.
Standartnews.com
