Беше психарско да снимаме садо-мазо секса в „50 нюанса сиво“

Звездата от най-популярната еротична поредица на нашето време „50 нюанса сиво“ Дакота Джонсън се завърна в българските кина преди време с „Мадам Уеб“, а скоро ще я гледаме отново в подобаващо озаглавения филм „Материалистките“.
Дъщерята на Дон Джонсън и Мелани Грифит продължава своя устрем извън дългите сенки на своите прочути родители. Наскоро тя бе звезда и в новия едноименен филм по класиката на Джейн Остин „Въздействие“.

Дакота намери своя звезден път и се наложи като желано лице и тяло в индустрията. Тя стана световна звезда със садо-мазо романтиката „50 нюанса сиво” и продълженията „50 нюанса по-тъмно” и „50 нюанса освободени”.

Джонсън обича да експериментира и не се страхува от рискованите проекти. Тя прие една от главните роли в римейка на хорър класиката „Суспирия”, който направи фурор във Венеция. Наскоро по кината мина и  „Хотел никъде”, където участва в широко обсъждани от филмовите издания и киноманите скандални секс сцени.

– Дакота, какъв тип изпълнителка сте?
– Много обичам да разчитам на импровизацията. Харесвам изкуството на комедията, има технология в създаването и доставянето на хумористични реплики и състояния, но импровизацията е ключова част от жанра. Още от млада съм привлечена от този метод. Не в същото време съм огромна привърженичка на подготовката и богатото проучване за роля. Има си моменти за импровизация. Но подготовката е скелето, на което опира всичко. Един път снимах филм, в който моята героиня беше обсебена от Брус Лий. И така аз прочетох всичко, което има да се прочете за Брус Лий, гледах всичките му филми, попих цялата информация за живота и кариерата му. Станах експерт на тема Брус Лий.

– Баба ви е Типи Хедрън, баща ви е Дон Джонсън, а майка ви – Мелани Грифит. Може спокойно да се каже, че буквално сте родена в сърцето на шоубизнеса и сте пораснала сред филми и по снимачни площадки. Но кои са вашите любими филми за всички времена?
– Пристрастена съм към качественото кино. Ако трябва сега да подбера пет заглавия те ще бъдат „Париж гори“ от 1990-а, „Портрет на една огнена дама“ от 2019-а, „Жена под влияние“ на Джон Касаветис от 1974-а, „Синьо кадифе“ на Дейвид Линч от 1986-а и великата класика на Виктор Флеминг от 1939-а „Магьосникът от Оз“.

– А имате ли любими актриси, освен майка ви и баба ви?
– Великата Джина Роуландс е сред най-любимите ми актриса за всички времена. Феноменална е. Никол Кидман и Мишел Пфайфър също са незаменими и са били част от моя личен списък с  талантливи изпълнителки. Израснах с техните роли и филми. Те са наистина необикновени.

– Какво е детството на едно момиче, родено във филмова фамилия?
– Нашата семейна динамика беше коренно различна от нормата. Нека не забравяме, че мой доведен баща дълго време беше и друг чудесен актьор – Антонио Бандерас. По принцип винаги се отварят множество възможности за семейни отношения, когато родителите се разведат и оженят/омъжат отново. В този смисъл аз съм една голяма късметлийка. Антонио Бандерас ми беше като един втори баща, като бонус за мен. Всъщност ми оказа страхотно родителство влияние. Все повече си давам сметка, колко много ми е дал през годините и колко много съм научила от него.

– Как се чувства днес една холивудска звезда трето поколение?
– Странно е, а и аз не бих искала да дефинирам себе си по този начин. Искам да си завоювам титлата „актриса”. Да говорят за мен като за изпълнителка. Израснах в тази система. Гледах как родителите ми работят и от малка исках да правя същото, да играя роли, да бъда във филми. Това беше единственото нещо, което можех тогава. Лос Анджелис е странно място. Особено, когато растеш в общност на известни и могъщи хора с проблеми. След години осъзнах колко странно и нетрадиционно детство съм имала.

– Имате участия в много филми със секс сцени. Съзнателно ли търсите такива сценарии?
– Не мога да кажа, че съм имала някаква специална стратегия в това отношение. Но провокативните филми са ми слабост. Гордея се с „50 нюанса сиво”, но дойде време да се дистанцирам от тях. Искам публиката да ме свързва и с други роли, а не да ме помнят само като онази от „50 нюанса сиво”. Работя здраво, за да изляза от сянката на „50 нюанса сиво” и неговите продължения. Но успехът на филма ми се отрази по странен начин. Особено е чувството да изгубиш своята анонимност. Да станеш разпознаваемо лице.

Малко е странно колко бързо бях заобиколена с внимание около успеха на „50 нюанса сиво”. Не бях свикнала с това. Но аз обичам да търся нови предизвикателства и определено не бих желала да бъда запомнена само като чувствителната репортерка Анастейша Стийл, пристрастена към травматично-еротичните си отношения с млад милиардер, която я бие, а на нея и харесва. Обичам да поемам рискове с ролите си. Работата ми носи щастие. Но трябва да кажа, че снимките на тези филми бяха шантави, психарски и истинска битка.

– Преди киното сте работила като модел. Труден ли е преходът от подиума към филмовите роли?
– Приятен и задължителен. Годините на обитаване на модния свят ми помогнаха да се чувствам уверена пред обективите и в синтетична среда. Още в тийнейджърските години напуснах училище и подписах с IMG models. Снимах се в реклами за Mango, в кампанията „Rising Star” за австралийската модна марка Wish. Беше забавно. Но винаги съм искала да бъда част от киното.

– Как оценявате възхода на големите сериали за малкия екран?
– За разлика от много други хора аз сякаш пропуснах влака на телевизията. Така и не разбрах как се случи това, как се появиха всички тези нови качествени сериали. Сега съм направо комплексирана по тази тема. Толкова много неща съм изпуснала. Май трябва да наваксам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автор: Труд news

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *