Да пиеш вино на тераса в Париж е ритуал.

Терасата на заведението Le Pinardier, намиращо се на Rue Bretagne – улицата с едни от най-добрите барове в Париж, винаги е пълна с клиенти през летните вечери. Това е типично френско изживяване – посетителите избират от винената листа за деня, заедно с плато отбрани сирена и колбаси.

След това, поръчките от слънчевата тераса се озовават 70 метра по-далеч – в кухнята, в ръцете на 24-годишния главен готвач Сазал Саха. Родом от град Кулна, Бангладеш, той работи в Le Pinardier вече пета година, след като две години се е обучавал по кетъринг в училището Joliet-Curie в Северна Франция.

Обикновено е единственият човек в кухнята, което означава, че прави всичко: купува продуктите, приготвя съставките, готви, мие чиниите и почиства.

„Управлението на кухнята не е лесно, когато работиш сам“, казва Саха пред CNN.

„Толкова е сложно, че понякога се изморявам прекалено много, но съм свикнал“, казва готвачът с усмивка и допълва: „Когато за първи път се преместих във Франция, не знаех нищо за сирената, но сега знам почти всичко.“

Една от основните причини за решението на Саха да стане готвач в Париж, е огромното търсене на кадри в сектора.

Работа, която французите не искат

В цяла Франция и особено в Париж хотелиерството и ресторантьорството са една от индустриите, най-силно зависими от работници имигранти.

Приблизително 25% от готвачите са имигранти от страни извън Европейския съюз, коментира тогавашният френски министър на труда Оливие Дюсопт пред радио Europe 1 в началото на 2024 г.

Според данни на Френския национален институт за статистика и икономически изследвания през 2022 г., половината от над 86 000 готвачи в Париж са имигранти. Те са основната сила, която поддържа гастрономическия пейзаж на френската столица, като хранят туристите от цял свят.

„Повечето от хората, работещи в кухните са или от Бангладеш, или от Шри Ланка“, казва Флориан Мусон, собственик на Le Pinardier.

Роден и израснал в семейство на поколения собственици на ресторанти в южния град Марсилия, според него бизнесът не би оцелял без работници имигранти.

И все пак на парламентарните избори във Франция този месец, антиимигрантските настроения се разглеждат като един от факторите, определящи популярността на крайнодясната партия Национално обединение (Rassemblement National).

В Париж кухненските работници са предимно от Южна Азия, както Саха. В родния град на Мусон – Марсилия, и на много места в Южна Франция, ресторантите и баровете разчитат на имигранти от Коморските острови, бивша френска колония в Индийския океан.

„Това е трудна работа. Работиш непрекъснато прав, вечер и през уикендите, полагаш дълги часове труд, а в кухнята е много горещо. Често в Париж кухните са много малки, така че това е много напрегната работа. Все по-малко са французите, готови да работят това.“, казва Мусон.

Той наема Саха малко след като отваря Le Pinardier през 2019 г., като установява контакт чрез уебсайта Leboncoin, френската версия на Craigslist. Момчето е не само добър готвач, но и упорит работник и което е по-важно – екипен играч, доволен е собственикът на заведението.

Някои биха могли да твърдят, че собствениците наемат имигранти, защото те им струват по-малко, но за Мусон случаят не е такъв.

„Не ме интересува дали готвачът ми е французин или чужденец. Но когато пуснете обява, на всеки 8-9 получени автобиографии от чужденци получавате една френска, така че дори статистически погледнато е по-вероятно да наемете чужденец“, казва той.

Саха получава добра заплата поради дългите часове, които работи. Мусон казва, че не ниските заплати определят кой да работи в кухнята, а това дали човекът има сили да се придържа към такава трудна позиция.

Първият готвач на заведението е бил французин, но напуска само след три дни, защото иска работа, в която да се съсредоточи единствено върху готвенето и да не се занимава с останалото – почистване на кухнята, миене на чинии и т.н. „За малък бизнес като нашия не можем да си позволим няколко души в кухнята“, казва Мусон.

„Малко съм притеснен“

Саха харесва Париж. През последните 5 години работата в заведението му позволява да спести пари и да си купи апартамент в предградията. Но сега вероятността крайната десница да дойде на власт не му дава да спи през нощта.

„Малко съм притеснен. Смятам, че решението им не е правилно“, казва той, визирайки имиграционната политика и реториката, която гледа по телевизията.

Националното обединение спечели рекордните 33,15% от гласовете, оглавявайки надпреварата след първия тур на парламентарните избори във Франция на 30 юни, според данни, публикувани от френското министерство на вътрешните работи.

Макар че все още не е ясно дали партията ще успее да получи абсолютно мнозинство в Националното събрание, тя почти сигурно ще стане най-голямата сила в новия парламент.

Партията призовава за много по-строг контрол върху законната и незаконната имиграция и иска да предостави на френските граждани преференциално третиране в системата за социално подпомагане.

„Ние сме тук, не правим лоши неща, работим, плащаме данъци, плащаме всичко като всички французи“, казва Саха. „Защо те вземат решения, които са толкова тежки по отношение на имиграцията? Не разбирам.“

Но това не му пречи да гледа напред към бъдещия си живот във Франция – страната, която обича.

„Горд съм, че работя във френски ресторант. Харесва ми. Обичам го“, казва готвачът.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *