Какво не знаем за ДПС

Неговата предистория започва преди повече от столетие

През 1914 г. е формирана първата етническа група

Движението за права и свободи раздвижи общественото пространство. Това е най-потайната политическа формация, която не си вади чаршафите на светло. Сега обаче ги развя като бели байраци. Но не за мир, а за война – гражданска война в редиците на движението!

В учебниците историята на ДПС започва от 1990 г. Малцина знаят, че етническите протуберанси у нас имат дълга хронология. Заслужава си да бъде разказана.

Балканската война (1912–1913) мобилизира не само армията, но и духовенството. Светият синод командирова мисии, които християнизират мюсюлманите в освободените земи. Покръстени са стотици селища в Родопите, Западна Тракия и Македония. Около 200 000 народ хвърлят феса и фереджето и слагат калпак и забрадка. „Възродителният процес“ обръща Сюлейман в Симеон, а Айше в Ангелинка.

След катастрофата във войната държавното кормило поема Васил Радославов. Той управлява с Либерална концентрация – тройна коалиция от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. За да няма препъникамъни, му е нужно парламентарно мнозинство. Опозицията обаче е силна, трябва да се измисли нестандартен ход. Само етническата бюлетина ще донесе победа, светва в Радославовата глава. Симеон пак ще е Сюлейман, но ако гласува за него.

На 24 ноември 1913 г. са насрочени избори за Народно събрание. На 16 октомври предизборно е разлепен „Манифест към жителите на новоосвободените земи“. Документът информира: „Наредено е да се почита религиозната и училищната свобода на гражданите, както и техните вярвания и религиозни обичаи, джамиите, гробищата и другите им светилища.“

Провал! Радославистите вземат 94 мандата, опозицията дефилира със 110. Премиерът не се отчайва, за него този вот е генерална репетиция по правата към финалния триумф. Подава оставка и с благословията на царя съставя нов кабинет. Събранието е разтурено, насрочени са нови избори на 23 февруари 1914 г.

Васил Радославов знае каква грешка е допуснал. Езикът на манифеста е много общ – не конкретизира, че покръстените се връщат към исляма. Затова премиерът пуска директива да бъде разгласено, че могат да си говорят с майчините имена. Фесовете и фереджетата веднага сменят калпаците и забрадките. Църквите опустяват, джамиите са препълнени.

Рамо на Радославов дава и Истанбул, откъдето пристигат агенти на Мохамед. Те организират преименуваните в клубове. Създава се структура, която наподобява сегашното Движение за права и свободи. Организацията плътно застава зад Либералната концентрация.

Самият Васил Радославов води етническата листа в средищния град Гюмюрджина. Името му лъщи най-отпред, по петите го следват Мехмед паша и Едхем бей. „Позор! Трябва Юпитер действително преди да накаже щурите ни управници да им е взел и малкото ум, що са имали“, коментира опозиционният вестник „Пряпорец“.

„Възродителният процес“ е направил от Мехмед Михаил, а Едхем е бил Ечо. Радославов им връща старите имена и печели влиятелните чалми. Заедно с тях към каузата на тройната коалиция са приобщени още около 150 000 мохамедани.

През януари 1914 г. премиерът тръгва на предизборна обиколка из Западна Тракия. Придружават го финансовият министър Димитър Тончев и нашият пълномощен министър в Истанбул Андрей Тошев. В групата са и двама чужди кореспонденти – Джеймс Баучер на лондонския „Таймс“ и Рихард фон Мах на „Кьолнише Цайтунг“.

Високите гости са посрещнати със знамена, цветя и дълги софри. В Гюмюрджина 20 000 отиват на гарата, за да ги акламират. „Приемът, който както турци, така и гърци оказаха на господата Радославов и Тончев, им предвещава добър успех в изборната кампания“, прогнозира Баучер.

Мераклиите за парламента не се свенят да агитират на турски език. В Гюмюрджинския клуб такова слово държи Христо Гендович. „Събранието – хроникира официозът „Народни права“ – биде открито от градския кмет Паскалев, подир което кандидатът на Либералната партия за народен представител г. Гендович държа патриотическа реч на турски език по отношение интересите на турци и българи от задружна работа за прогреса на общото отечество – България.“

Газетата се хвали, че речта е акламирана с „Яшъсън Либерална партия!“ („Да живее Либералната партия!“)

Чужди поданици ще решават съдбините на отечеството, гневят се противници на гласуването в Западна Тракия. „Всички лица, родом от земите отстъпени от Отоманската империя на Царското българско правителство, които имат там постоянното си местожителство, ще станат български поданици“, сочи Цариградският мирен договор, подписан на 29 септември 1913 г. Фиксиран е обаче четиригодишен период, в който населението може да запази турското гражданство.
„Дотогава я камилата, я камиларя!“, философстват турските дипломати, като се надяват българската власт да е от ден до пладне.

В изборния ден мюсюлманите масово се юрват да гласуват със зелената бюлетина на либералите, но християните крият в пазвите си други цветове. По тази причина в Свиленград са обискирани домове за опозиционни бюлетини. В Порто Лагос пък участъковият стражар претърсва избирателите преди да влязат в тъмната стаичка.

В Дедеагач шайка пребива кандидат на Демократическата партия. „Семейството на персийския консул свидетелстваше. Срамота е, Патагония надминахме“, телеграфира битият на вътрешното министерство, чийто портфейл също е в джоба на Радославов.

В Мелник дори се чува стрелба, но премиерът е на друго мнение. „Според сведенията, които имаме, изборите се произвеждат навсякъде мирно и тихо. Никакви инциденти няма. От Струмица и Гюмюрджина получихме телеграми, според които изборите в новите земи са започнати при голямо спокойствие“, заявява той пред вестник „Дневник“.

С решаващата помощ на върнатите към исляма седем мандата бетонират мнозинство на правителството. Дванадесет мюсюлмани от Западна Тракия влизат в Народното събрание и заедно с четирима единоверци от старите предели на България образуват парламентарна група.

Мюсюлмани винаги е имало в българския парламент. Още в Учредителното събрание неколцина подписват Търновската конституция. Никога досега обаче те не са били политически консолидирани. През 1914 г. е формирана първата етническа група, която няма аналог чак до влизането на ДПС в Народното събрание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автор: Росен Тахов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *