Ще сложи ли точка на плащанията в брой дигиталното евро

През последните години и особено след пандемията, дигиталните плащания и онлайн пазаруването в еврозоната нараснаха значително, докато използването на пари в брой намаля като общ дял на плащанията от 72% на 59% в периода 2019-2022 г., а броят на банкнотите в обращение спадна за първи път миналата година.

Следвайки тази тенденция, през октомври 2021 г. ЕЦБ стартира етап на проучване на възможността за емитиране на собствена дигитална валута – дигитално евро, която да осигури допълнителна форма на публични пари.

През юни 2023 г. Европейската комисия предложи правна рамка, която би могла да проправи пътя на ЕЦБ към осъществяването на проекта – и сега от законодателите зависи да я финализират.

Каква обаче ще бъде разликата между еврото и неговата дигитална версия? Как би могла да работи на практика за потребителите, банките и небанковите доставчици? Ще има ли отрицателно въздействие върху финансовото приобщаване или върху неприкосновеността на личния живот на потребителите?

Euronews предлага наръчник с всички последни стъпки по пътя към дигиталното евро, коментари от експерти и очакваните срокове на проекта.

Какво представлява

Дигиталното евро ще означава публични пари, емитирани от централна банка, така че за разлика от банковите депозити или криптовалутите, с него няма да са свързани финансови рискове.

„Възможността, която виждаме, е, че това е общодостъпна и сигурна електронна форма на пари, особено за тези, които са в периферията на икономиката“, заяви пред Euronews Вики ван Ейк, изпълнителен директор на организацията на гражданското общество Positive Money.

ЕЦБ предвижда валутата да може да се използва от хората и бизнеса свободно навсякъде в еврозоната (20 от 27-те държави членки). То ще бъде по-скоро електронен еквивалент на парите в брой, отколкото криптоактив като биткойн, и в никакъв случай не бива да се разглежда като начало на края на плащанията в брой.

„Дигиталното евро не трябва да се разглежда като заместител, а по-скоро като допълнение към тези съществуващи форми на пари в брой и банкноти, като се гарантира, че то не подкопава доверието и стабилността, които те осигуряват“, заяви пред Euronews евродепутатът Маркус Фербер (Германия/ЕНП).

Базираната във Франкфурт институция вече подчерта, че цифровото евро няма да бъде олихвявано, което означава, че депозитите в него няма да носят лихва и ще подлежи на лимит на притежаване, който предстои да бъде определен.

Първоначалната идея е хората да го използват, за да плащат за всичко – от наем до хранителни стоки, само с мобилен телефон или физическа карта, но то не е предвидено като средство за спестяване на големи суми.

Как ще работи?

Ако потребителят иска да си купи хранителни продукти, първата стъпка е да създаде дигитален портфейл в евро в банка или пощенска станция. След това той ще трябва да бъде допълнен чрез банкова сметка или депозит в брой.

След като бъде зареден, ще може да се използва за незабавни плащания както онлайн, така и в магазините чрез телефон или физическа карта, а за хора с ограничена (или никаква) свързаност ще има офлайн версия.

„За да се гарантира финансово приобщаване, дигиталното евро трябва да бъде достъпно за всички граждани на ЕС, включително в отдалечени райони и тези, които са в неравностойно положение в дигитално отношение“, заяви Фербер, като отбеляза, че е важно да се осигури обучение и ресурси, които да помогнат да се използва ефективно.

С оглед на това ЕК включи в своя законодателен проект разпоредби, които гарантират, че кредитните институции, разпространяващи дигитално евро, следва да предоставят безплатна подкрепа и достъп до услугите дори и за тези, които нямат банкова сметка. „Хората имат право на достъп до публични средства. Няма причина, поради която да разчитаме само на частни компании за достъп до нещо толкова основно като плащанията“, твърди ван Ейк и допълва, че за тези, които нямат достъп до банкова сметка, винаги трябва да има резервен вариант за достъп чрез публичните органи.

Защо Европа има нужда от дигитална валута

До момента няма общоевропейско решение за дигитални плащания.

„Ако се замислим какво е на разположение на хората, когато пресичат границите, отиват на почивка, учат в чужбина, няма много възможности“, казва пред Euronews Анна Мартин, ръководител на отдела за финансови услуги в Европейската организация на потребителите (BEUC).

„Националната ви дебитна карта, ако имате такава, не работи и тогава на практика сте сведени до американските компании като VISA или Mastercard“, допълва тя.

В еврозоната 13 от 20 държави нямат национална картова схема и разчитат на международни доставчици за цифрови плащания. Следователно единна възможност за плащане би решила проблема със съществуващата фрагментация и би донесла известна автономия на международните играчи – тъй като според ЕЦБ на международните картови схеми се падат 64% от всички електронно инициирани трансакции с карти в еврозоната.

Според поддръжниците на дигиталната валута, тя би могла да намали и зависимостта на обществото от банковия сектор.

Какви са опасенията

Европейската централна банка не е единствената, която обмисля въвеждането на дигитална валута.

Норвегия проучва възможностите, а Обединеното кралство е в процес на разработване на дигитален паунд.

Въпреки че Английската централна банка все още не е взела решение, тя заяви, че може да позволи на хората да държат между 10 000 и 20 000 паунда в дигиталните си портфейли.

В ЕС обаче ограничението за притежание на 3000 евро вече предизвиква вълнение сред европейските банки, които се опасяват, че високото ограничение може да има отрицателно въздействие върху банковите депозити.

При праг от 3000 евро дигиталното евро може да доведе до отлив на до 739 млрд. евро от банковите депозити в еврозоната, заяви Европейската банкова федерация, като се позова на проучване на Copenhagen Economics. Но ниските лимити биха затруднили използването на дигиталната валута като заместител на банкова сметка за плащане на наем или получаване на заплата, твърдят организациите на гражданското общество.

„Смятаме, че праг от 3 000 евро е доста нисък“, отговаря ван Ейк и добави: „За нас лимитите за притежание трябва да се основават на методология, която да отчита в еднаква степен необходимостта от достъп до публични средства и необходимостта от запазване на финансовата стабилност.“

В очакване на окончателния вариант на законодателството европейските банки призоваха за цялостна оценка на въздействието на разходите за инфраструктура и прилагане, както и на потенциалните последици за финансовата стабилност и настоящите бизнес модели за банкиране на дребно.

„Трябва първо да видим дали това, с което разполагаме в Европа, е достатъчно и дали дигиталното евро може да се основава на съоръженията и пазарните инфраструктури, които вече имаме в Европа“, коментира пред Euronews Апостолос Томадакис, изследовател в мозъчния тръст CEPS.

Кой ще поеме разходите

Евросистемата – състояща се от ЕЦБ и 20-те национални централни банки от еврозоната, предложи компенсационен модел за покриване на оперативните разходи по емитирането на дигитално евро, при който доставчиците на платежни услуги ще продължат да могат да таксуват търговците за дистрибуторските услуги.

Евросистемата ще поеме и разходите за създаване на системата и инфраструктурата, както вече прави за производството на банкноти.

Друг ключов проблем е как да се осигури възможно най-голяма неприкосновеност на личния живот на потребителите, като се има предвид, че използването на пари в брой не позволява да се проследява едно лице до друго.

Кога гражданите на ЕС ще имат достъп

Настоящият председател на ЕЦБ Кристин Лагард наскоро заяви, че дигиталното евро може би ще бъде достъпно за гражданите до края на мандата ѝ, макар да призна, че това ще трябва да бъде ускорен процес. Лагард започна своя неподновяем 8-годишен мандат през ноември 2019 г., така че в най-добрия случай това няма да бъде реалност поне до края на 2027 г.

„Правим каквото можем по отношение на техническата работа, но за да продължим напред, ще ни е необходима правната рамка“, отбеляза Лагард, подчертавайки, че ЕЦБ не е единствената институция, работеща по този проект.

Държавите членки и Европейският парламент трябва да съгласуват позициите си как да се използва дигиталното евро, а след това и окончателното законодателство с ЕК в рамките на т.нар. тристранни преговори. Междувременно ЕЦБ ще продължи техническата работа за подготвителната фаза, която вероятно ще продължи до ноември 2025 г.

Едва след като правната рамка бъде приета, управителите на националните централни банки и шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ ще решат дали да емитират дигитално евро.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

profit.bgот profit.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *