Изложбата, която е в чест на 130-годишнината от рождението на художника Наум Хаджимладенов, гостува от Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков тук, в София, в Аукционна къща „Artmark България“. Може да видите над 50 произведения на така обичания художник, като най-ранните произведения, участващи в изложбата, са още от студентските му години – 1915-1920 г., до най-късните му периоди – 80-те години на миналия век.
Изключителен творец, с много характерен почерк, като периодът, от 30-те години е с едни нежни мазки и представя градски пейзажи, битови сцени. Вече в по-късните години – 50-те, 60-те, 70-те до 80-те години представя интересни сюжети – разговори в кафенета, в кабарета, библейски сцени и приказни сюжети. Въобще, един богат творчески свят ни представя Наум Хаджимладенов.
Картината на Наум Хаджимладенов „Пазар“ от 1935 г. е едно страхотно произведение, което носи златен медал на Наум Хаджимладенов от Световно изложение в Париж от 1937 г. Творбата е изключително интересна и типична за периода. Представен е един пъстър пазар в родния град на Наум Хаджимладенов, а именно – Самоков.
Характерно за 60-те години в творчеството на Наум Хаджимладенов – представя ни една интересна среща, отново в кафенета, кабарета, с музика, с празнуващи, веселящи се хора. Една интересна, богата композиция.
Голямоформатната творба „Богомилски легенди“ от 50-те години е изключително богата композиция. Въобще, тук се показва интереса на Хаджимладенов към библейските сюжети.
Сподели Александра Мицева – Зам. Управетел на Аукционна къща „Artmark България“.
Евгени Слуцки – внук на Наум Хаджимладенов разказа историята на картината „Кафене Фунтарата”:
„Кафенето се е намирало в Самоков, и е просъществувало до 1947 г., Там се е събирала местната интелектуална общност. Там са правили изложби, като в кафето „Цар Освободител“, което се е намирало до руската църква в София.
В центъра на картината е художника е Слави Генов – той винаги го рисува с бял шлифер и бай Наум /Наум Хаджимбаденов/, той винаги се рисува по-млад.”
По публикацията работи Емил Дриндолов
