В ателието на Станислав Божанков

Казвам се Станислав Божанков, художник на свободна практика. Занимавам се с живопис, графика, правя колажи, правя инсталации, въобще с почти всички съвременни и модерни техники и почти всички традиционни техники.

Завършил съм в Краковската художествена академия 1995 г. Имах късмета да попадна на един от техните големи майстори в графиката – проф. Анджей Пич. Той е създател на Краковското биенале, прочутото Краковско биенале, което сега е триенале, и е в топ 5 на този тип прояви в световен мащаб, вече 40-50 години – 60-те години е създадено. Той е един от голямата вълна на полската школа, която направи бум в Европа и в света в 70-те и 80-те години. Та, имах големия късмет да попадна на него. Сприятелихме се, чиракувах при него, помагах му в неговата работа и там научих страшно много неща, чисто технологично, за изкуството, за етиката в професията и т.н.

На мен така ми се случи, че покрай образованието си в чужбина, а полската школа е една сериозна европейска и световна школа – успях още по време на следването да си създам лични и професионални контакти в много области – сред галеристи, сред биеналета, триеналета и институции. И въобще взето, тези 30-35 години креативна професионална работа като че ли едно 80-85% от изявите ми се оказаха в чужбина. Там се появявах по някакви естествени, натурални причини, повече там, отколкото тук. Съответно различното там се забелязва, оценява, награждава. Едни награди водят до следващи покани, следващите покани водят до следващи. Получава се някаква консеквентност на развитие на една творческа линия, творческа практика.

Творчеството, нашият процес е нещо много особено. Има и нещо много магично в него. Никога не знаем как се случват нещата. При всички случаи това са ферментирали неща, които през перцепциите ни, през сензорите ни от заобикалящия ни живот са влезли в нас, ферментирали са, след това са излезли съответно през ръката – това ни е инструментът. Но ферментацията е тайната, тя е истинският процес и истинската тръпка. Творчеството наистина е един магичен процес. В ежедневното живеене ни влизат различни знаци, кодове, емоции, чувства, които по някакъв начин би трябвало да излязат. Креативната натура не търпи пълна душа и пълно емоционално състояние, просто трябва да си го изхвърли, да го изкара, за да освободи и да напълни пак чашата.

Това са едни мои експерименти. Ползвайки различни видове платно, с естествения цвят, натуралния цвят на платното, вкарани в приложна композиция, с процепи, перфорации, които сами по себе си са композиция и композират визията, участват във визията. Отделно, че има триизмерност – дупки са, и една такава работа, закачена на стената, през тези дупки се вижда стената. Като центърът е пак една импровизация на тема „Сърце“ и е лепнато анатомичното сърчице. Шито е също – шитите елементи също правят определен тип рисунък. Има и мидички, различни символи. Оченцето е шито, перфорирано, тук – пак оченце. Змията, светилище, обиталище с кръстче.

Дигиталният свят е такъв, какъвто е. Ние можем само да го приемем с позитивните му черти. Има си и своите негативни черти – загуба на нормална комуникация, човешка. Но пък в нашите среди, в нашата професия по-скоро има позитивно влияние. Арт пазарът се глобализира. Той не е само във физическите галерии, премести се и в онлайн галериите, в онлайн пространството. Човек комуникира със своя колекционер в Нова Зеландия примерно, в Америка, в Китай. Вярно, контактът не е физически, но е достатъчно конкретен и качествен. Така че ние, художниците, ползвайки позитивните черти на дигитализацията и на този нов свят, в който сме, може само да сме доволни и правейки го по правилния начин, да сме на плюс от цялата тази работа, да се обогатяваме. Отделно, че след малко мога да вляза и да видя какво се случва в „Тейт Модърн“. След половин час, ако реша, мога да видя какво се случва в Мадрид, в Париж и т.н. и да го видя в добро качество.

Изкуственият интелект специално на мен – аз съм малко консервативен, традиционалист съм – опитвам се все още да не вниквам в това какво е, какво представлява, какво би могло да представлява и всичките хипотези и утопии, свързани с това какво би могло да доведе и в позитивен план, и в негативен план, по пътя на тази цивилизация, защото така или иначе вече влиза този изкуствен интелект и тук е една голяма питанка. Не се знае какво ни чака.