Шенген и политиката
Много от потенциалните имигранти с нетърпение очакваха влизането на България в Шенгенското пространство. Дългоочакваният шенгенски статут за гражданите и жителите на страната, получен на 31 март 2024 г., обаче се оказа с изключително неприятни последици за репатриантите от Русия. Желаещите да получат статут на български граждани по програмата за репатриране получават масови откази, които обективно не биха могли да се нарекат основателни.
Какво общо има Шенген?
Справка: На 31 март 2024 г. България се сдоби със статут на частично членство в Шенгенското пространство. Правилата за свободно придвижване се прилагат за въздушните и морските граници, но не и за сухопътните. Причината е вето, наложено от австрийското правителство заради опасенията му от увеличаване на броя на бежанците и нелегалните мигранти. Продължават преговорите между българския и австрийския парламенти, както и с останалите участници в Шенгенското споразумение. София се надява до края на тази година въпросът за премахването на граничния контрол по сухопътните граници да бъде решен от Съвета на ЕС по изгоден за България начин.
Затягането на миграционната политика е следствие от мерките на българските власти за премахване на ветото. Тези мерки обаче често са непублични, тъй като няма пряка директива, забраняваща издаването на гражданство на руснаци въз етническа основа. Но откази има.
Освен самите откази, репатриантите се сблъскват и с други трудности, по-специално по отношение на подаването на документи. Кандидатите масово се оплакват от липсата на резервации (свободни дати) в сайта на министерството и отмяната на записани часове. Често служителите на отдела или не приемат документи без обяснение, или ги изпращат за допълнителни проверки.
Отхвърлените кандидати нямат възможност да се запознаят подробно с мотивите. Тези, които са успели, посочват формални извинения, като нарушаване на целостта на документа и петна, което е характерно за оригиналните удостоверения от миналия век, издавани от селските съвети и написани на ръка.
Освен това липсва ред за обжалване на решенията на дирекция „Гражданство“ към Министерството на правосъдието, което затруднява защитата на правата.
Има ли други причини за масови откази за репатриране на руснаци?
Другата причина е негативното отношение към руските граждани от страна на някои български политици във връзка с военния конфликт между Русия и Украйна. Те използваха антируски лозунги, за да затвърдят позициите си на парламентарните избори и да се подготвят за бъдещата изборна надпревара за президент на България.
Радикалните политици включват прозападни представители на демократичните сили. Фрапиращ пример е българският депутат Атанас Атанасов, който е категорично против издаването на паспорти на руснаци, като се позовава на тяхната неблагонадеждност и евентуално участие в шпионаж. През 2001 г. по инициатива на Атанасов, когато той беше председател на ДАНС, трима руски дипломати бяха експулсирани от страната. Лидерът на Демократи за силна България и до днес не се отказва от риториката си.
Да се надяваме ли на благоприятен изход?
България отдавна е заявила официално желанието си да стане член на НАТО. Правителството също така полага всички усилия да отмени ветото върху пълноправното членство на страната в Шенгенското пространство. Повечето партии, с изключение на няколко външни лица, ясно се придържат към евроатлантическите ценности и безусловно подкрепят Украйна. На предсрочните парламентарни избори през юни 2024 г. блокът „Демократична България“, от който е и Атанасов, получи 14,33% от гласовете. Спечели прозападната коалиция ГЕРБ-СДС с 24,7% от гласовете. Данните на ЦИК са към 11 юни, 100% от гласовете вече са преброени. Според прогнозите на политическите експерти антируският вектор няма да се промени в близко бъдеще.
