Няколко случая с унищожаване на дървета на различни места в страната събудиха гражданско недоволство през последните дни. Казусите са различни, общото е, че дърветата все се оказват пречка за прогреса.
В Павликени 20 големи стари дървета по улица ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ в момента се унищожават не от друг, а самата общинска управа. Причината – изпълнява се проект за реконструкция и рехабилитация на тротоарите и междублоковите пространства. Корените разрушавали питейния водопровод, налагало се постоянно ремонтиране; също и повдигали тротоарните плочки, възпрепятствайки пешеходците. Проектът щял да подобри пешеходното и автомобилното движение, а и да осигури места за паркиране. Всичко това бе обяснено във „Фейсбук“ от кмета Емануил Манолов. В добавка уточнява, че дърветата са в лошо вегетативно състояние. Освен тях, ще бъдат унищожени 4 дънера. Други 7 дървета ще бъдат запазени, 1 преместено, а като компенсация в района ще бъдат засадени 7 иглолистни дървета, 22 широколистни, 45 цъфтящи храсти и полухрасти, 78 туи за плет.
Жители, с които „Сега“ разговаря, изказаха противоположно мнение. Според тях дърветата са здрави, защото са устояли на последните силни бури. А проблемите с водата по въпросната улица се дължали не на корените, а от намален дебит, въпреки подменената преди години водопроводна мрежа. Хората добавиха, че в същия проект е предвиден ремонт и на друга улица – „Трети март“. Там отново щели да се махат дървета, защото пречат.
Пред „Сега“ за казуса на ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ кметът Емануил Манолов повтори тезата си, че дърветата са прогнили, опасни за хората и не може да не се отстранят. Добави, че не се притеснява от протести, защото е свикнал.
Протести вече имаше във Варна – заради изсечени атласки кедри в градинка в квартал „Аспарухово“, които поради рядкостта си бяха местна специфика. Причината за унищожаването – инвеститор ще строи жилищна сграда.
Казусът е много любопитен. Кметът Благомир Коцев горещо подкрепи недоволните граждани. Каза, че не е знаел за сечта, възмути се, понеже отгоре на всичко сградата ще е близо до дере („Аспарухово“ преживя трагично наводнение преди 10 години). Оказа се обаче, че… лично Коцев е разписал унищожението на 8 дървета. Подписът под заповедта бе разпространена от предшественика му и конкурент Иван Портних. Версията на общинската управа е, че проблемът е изцяло наследен, мина – инвеститорът получил ПУП през 2016 г. от администрацията, тя протакала, с което той я е осъдил – и нямало как сегашният кмет да не изпълни съдебното решение. Освен това експертизата за годността на дърветата била подвеждаща (в смисъл – пак мина). Портних контрира, че докато той навремето спирал проекта, сега Коцев не само не е обжалвал на втора инстанция,, ами и след изсичането веднага издал разрешение за строеж. Тъй или иначе, след като се разшумя, Коцев опита съдебно да спре изпълнението. Не успя, сигнализира прокуратурата за нищожност на ПУП-а, обеща и проверки на цялата документация за сеч в града. Но всички очакват най-вече ще изпълни ли (или ще потъне като тема) една от заканите, която хвърли в условията на трескав пиар – да се въведе мораториум въобще върху премахването на дървета.
Като цяло еко темата се очертава ахилесова пета на варненския кмет, въпреки че дойде с огромни обещания. 8 месеца след встъпването му автомобилите все така се движат в Морската градина. А тия дни се сечеше не само в „Аспарухово“. Унищожени бяха дървета и в район „Младост“. Обяснението – частен терен, ще се строи сграда, има ПУП, предвидена е компенсаторна програма. „Две години инвеститорът на строежа има задължение да полива дърветата и да се грижи за тях, докато се хванат. Ако не се хванат, пак ще сади“, коментира пред БНР районният кмет Христо Христов.
Като цяло случаите във Варна и Павликени са обичайни за практиката – дървета се секат да не пречат на строежи и благоустрояване, най-често преди това се оказват болни; като компенсация се садят повече. Но остава да виси огромният въпрос за колко време хващат едни дървета, хващат ли наистина, могат ли стари дървета с големи хладни корони да бъдат компенсирани въобще, ако да, след колко точно десетки години – всичко това при все по-високи температури и бетонна градска среда, за която на теория се полагат грижи да е еко.
НЕХВАЩАНЕ И ПОДХВАЩАНЕ
Ако на някой темата с хващането на дърветата му се струва несериозна, бърка. Пример за това е казус край Ихтиман с цяла гора. Той бе огласен от „Зелено движение“ със заявка да се сезира европейската прокуратура:
През 2014 и 2015 г. с поръчка за 327 654 лв. е залесена гора към 600 декара, като парите изцяло са европейско финансиране. През 2023 г. и 2024 г. общинският съвет продава терените за изграждане на соларен парк. Официално оповестената причина за подмяната – гората не се хванала. Фиданките трябвало да се прекопават, ама фонд „Земеделие“ орязал прокопаването. И така, когато една гора не се е хванала, и след като всеки европейски проект е ограничен времево до срок на устойчивост (период за ползване по предназначение на финансирането – в случая е изтекъл), „нехванатата“ площ може да бъде подхваната за други цели.
И точно това се е случило сега край Ихтиман – хваната или недохваната, растителността е била унищожена, за да се настанят соларите. „Документална драма няма. Всичко е законно. Има решение на Общинския съвет. Проведен е публичен конкурс. Цялата процедура е съгласувана с Държавен фонд „Земеделие“, заявява кметът Калоян Илиев пред „Медиапул“.
Остава да виси въпросът дали някога в начинанието целта наистина е била да има гора. Или просто да се печели от земята.
И ОЩЕ…
За аналогичен на Павликени случай съобщи БНР днес – две над половин вековни дървета са отсечени по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в столичния квартал „Лагера“. Причината – „не може да останат при ремонт“. Пред радиото зам.-кметът по строителството на район „Красно село“ Сотир Иванов каза: „След множество срещи и огледи на място стигнахме до 2 варианта – или премахването на тези две дървета, тъй като кореновата им система не позволява да бъде възстановен тротоара, или препроектиране на този тротоар, която процедура отнема в някои случаи и до 1,5 – 2 години“. Живеещият в района Пламен Петров опонира, че на обсъжданията преобладаващото мнение било да не се бърза, да не се секат дърветата, а да се намери начин за ремонт без премахването им.
