Доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, откри изложбата „Разкази от злато и сребро“ в Каменната зала на Културния център „Двореца“ в Балчик, посветена на 100-годишния юбилей на „Двореца“. Посетителите могат да разгледат до 14 октомври оригинали на съкровища, както и две копия. Изложбата е организирана от НИМ и включва 61 предмета, изработени от злато и сребро. Сред тях има непоказвани досега експонати, както и такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ, и едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи, научи ДУМА от Димитър Каранешев от отдел „Информационно обслужване и връзки с обществеността“ на НИМ.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко присъствие на континента. Тук е открито най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е посветена на Варненския некропол и предметите, открити в Гроб 43. Чрез този некропол се показва възникването на първата европейска цивилизация – най-древната в света, зародила се векове преди другите древни цивилизации на Земята – египетската, шумерската и др.
Посетителите на „Двореца“ в Балчик ще могат да видят и гробната находка от района на с. Рупите, Петричко. Експонатите говорят за наличието на производствено ювелирно ателие в района, съществуващо в последните векове на III хил. пр. н. е. и вероятно осъществяващо връзката между Северноегейските, Банатските и Трансилванските производствени центрове по това време.
Присъстват и предмети от богатото наследство от културата на траките. Представено е прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. Изложен е и оригиналът на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език „Деметриус направи за Кортодзунтос“. Подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети, изработени от сребро с позлата, имат своите утилитарни функции и са символи на богатство и престиж, принадлежали към хазната на владетелите и можели да служат като финансов резерв в моменти на нужда.
Комплектът украси за конска сбруя и ярем са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, близо до вила „Армира“ в Ивайловградско. Майсторски изработените от сребро с позлата апликации представят митологични сцени.
Съкровището от Над Сент Миклош представлява сбор от златни съдове, изработени в различни ателиета, датирано в периода VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, но по-голямата част от научната общност го свързва с българите. Представлява сбор от златни съдове, изработени в различни ателиета.
В залата е експонирано и случайно откритото Малко Преславско съкровище, което по своя характер и богатство е сравнителна рядкост. То е било поставено в добре обработено варовиково блокче, като в него, сред сива пепел, са открити сребърни гривни, златни обеци, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят значителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното присъствие на юг от река Дунав може да се свърже една от представените в настоящата изложба чаши-тасове. Има и тасове, произведения на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко разпространените форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI-XVII век. В изключително разнообразната им украса, освен балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски стил, както и западноевропейски готически елементи. В някои случаи са изработени и човешки изображения на светци и апостоли, което подсказва за религиозната употреба на част от съдовете.
автор:Дума