Вожд на панагюрските въстаници, председател на Привременното правителство през 1876 г. и редактор на първия български ежедневен вестник. Това е Павел Бобеков.
Той е един от най-образованите водачи на Априлската епопея през 1876 г. Роден в Панагюрище на 26 октомври 1856 г. във възрожденско семейство. Показва големи способности още като ученик на Марин Дринов в родния си град и е изпратен да продължи обучението си в прочутия американски Робърт колеж в Цариград през 1864 г.
Продължава обучението си във Военномедицинското училище, където се обучава не само елитът на Османската империя, но и много талантливи българи, които впоследствие ще изиграят важна роля в политическия живот на следосвобожденска България и поробена Македония. Сред тях е известният дипломат Атанас Шопов.
Макар и да не успява да завърши висшето си образование заради смъртта на брат му, Павел Бобеков е смятан за един от интелектуалците, участвали в Априлското въстание.
Павел се връща в родния си град през 1874 г., където се включва в работата на местния Революционен комитет, подготвящ Априлското въстание. Тук той се сближава с друг от големите български революционери – Панайот Волов.
Известно е, че Бобеков често влиза в конфликти с водача на въстанието Георги Бенковски. Той е неговата легална опозиция. Бенковски не можел да търпи критиката и често го използвал като писар и не му позволявал да изправя неговата реч, за да се чете по-гладко на хартия.
Заради високия си морал, силния български дух и военното образование Бобеков е избран за хилядник и председател на Привременното правителство. Благодарение на своите качества той успява цели три дни да удържи превъзхождащите сили на Хафъз паша.
След трагичния разгром на въстанието, Бобеков успява да се укрие в Румъния. Впоследствие той участва в Сръбско-турската и Руско-турската освободителни войни. За съжаление, не успява да доживее свободата. В края на октомври 1877 г., само три дни след като е навършил 25 години Павел Бобеков е покосен от ужасна болест – тиф или туберкулоза във Велико Търново. Той е погребан в двора на търновската църква „Свети Никола“. Бобеков умира спокоен, защото както сам казва в предсмъртния си час: „докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“
Признателните потомци издигат два паметника на героя – в родното Панагюрище и в Търново. І БГНЕС
