Отделът за населението на ООН неотдавна публикува ново, 28 издание на „Перспективи за световното население“ (World Population Prospects). То представя оценки за населението от 1950 г. до днес и разчети за възможните демографски тенденции до 2100 г. Експертите на ООН са анализирали данни от хиляди преброявания и извадкови проучвания, както и от текущата статистика (където такава съществува) и други източници за 237 държави и територии, за да изградят възможно най-меродавна картина за глобалните демографските тенденции.
Изданието отразява свят, преживяващ тектонични демографски промени. Според новите оценки, населението на Земята в момента е около 8.2 милиарда [1] и продължава да расте, макар и със силно забавящи се темпове (виж Фигура 1). Очаква се то да достигне своя връх след около 60 години, прибавяйки още над 2 милиарда жители на планетата (ще припомним че 2 милиарда е било цялото население на света преди по-малко от век), след което според очакванията ще започне да намалява. В сравнение с предишните издания на „Перспективите“ върхът в числеността се очаква да настъпи по-рано и населението да е по-малобройно (напр. според средния вариант на разчетите от 2017 г. се очакваше световното население да достигне 11.2 милиарда през 2100 г.).
Зад тази обща картина стоят значителни регионални различия. Индия изпревари Китай като страната с най-голямо население в света (но може скоро да изостане от България по сумарния коефициент на плодовитост, показател който в Индия се снижава много бързо—от над 4 през 1990 г. до 1.97 през 2023, според оценките на ООН; за България съответните оценки са 1.79 и 1.75) [2]. Според средния (медианeн) вариант на разчетите, населението на Китай се очаква да намалее над 2 пъти до края на века (от 1.4 милиарда през 2024 до 633 милиона през 2100).
Един на всеки четирима души в света сега живее в страна, чието население е започнало да намалява, а две трети от световното население живее в страни или територии, където жените средно раждат по-малко от 2,1 деца. В същото време, деветте страни с най-висока раждаемост и най-бърз демографски растеж (между тях Нигер, Сомалия и Централноафриканската република) се очаква да удвоят населението си между 2024 и 2054 г. Населението на африканския континент се очаква да се увеличи от малко над 1.5 милиарда през 2024 г. до 2.5 милиарда през 2100 г., а това на Европа да намалее през същия период от 745 милиона до малко над 592 милиона.
„Перспективите“ за България…
Българските медии отразяваха предишни издания на „Перспективите“ под заглавия като „ООН: България катастрофира демографски“ [3], „ООН: България изчезва скорострелно!“ [4], или „ООН с прогноза: Населението на България ще намалее до 3,4 млн. до 2100 година“ [5]. Интересно е че, при новото издание медиите са преместили акцента от България към глобалните тенденции. Заглавията са „ООН с прогноза за света. Случва се нещо, невиждано 7 века“ [6], „След 60 години: Населението на Земята ще достигне своя пик от 10,3 милиарда“ [7], „Очаква се населението на света да намалее драстично, вижте кога“ [8] и т.н. Няма нито дума за това какви са очакванията за България в новото издание.
Фигура 2 сравнява разчетите за населението на България и света към 2050 според средния вариант на последните 4 издания на „Перспективите“. Както се вижда, експертите на ООН постоянно снижават очакванията си за броя на жителите на планетата през 2050 г.—от 9,77 милиарда според изданието от 2017 г. на 9,66 милиарда според новото издание. За България, изданията от 2017, 2019 и 2022 също отразяват снижаващи се очакванията за броя на населението през 2050. В новото издание , обаче, разчетите за 2050 г. са ревизирани „нагоре“—от 5,187,393 през 2022 на 5,402,216 сега.
Източници от Тук
