Слънцестоене се наричат два дни в годината, при които наблюдаемите точки на изгрев и залез видимо престават да се движат върху линията на хоризонта, след което сменят посоката на движението си. Съответстващите им два дни от годината имат екстремална продължителност, максимум при лятното слънцестоене и минимум – при зимното. Астрономически това съответства на положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера, максимално отдалечени от небесния екватор.
Повече информация от Тук
