Мечтали ли сте си да имате суперсили? Може би ви се e искало да сте толкова силни, че да разбиете бетонна стена с юмруци. Или да вдигнете без усилие цял автомобил. А може би сте си фантазирали как движите предмети със силата на мисълта си, тичате със скоростта на болид от Формула 1 или имате зрение, позволяващо ви да видите в детайли какво се случва на десетки километри от вас. Всичко това звучи като сценарий на филм за супергерои, но с напредъка на науката и технологиите придобиването на някои наглед свръхестествени способни започва да изглежда все по-постижимо. Ето няколко примера:
Изумителна сила
Вероятно повечето от вас са гледали хитовия филм „Железният човек“. В него се разказва за милиардера Тони Старк и създадения от него високотехнологичен костюм, благодарение на който ексцентричният изобретател се сдобива със суперсили. Нещо подобно са направили инженерите от компанията Sarcos Robotics. С помощта на разработения от тях екзоскелет Guardian XO, вие можете да повдигнете внушителни тежести, без да се напрягате или да рискувате да се контузите. Представителите на Sarcos Robotics отбелязват, че човек, носещ костюма, е способен да вдигне безпроблемно предмети, тежащи над 90 кг., усещайки ги като 5 кг. С помощта на специални сензори, Guardian XO може да „усети“ всяко движение на потребителя. Вградената батерия на екзоскелета работи до осем часа с едно зареждане. Реализирането на проекта е отнело три десетилетия и над 300 млн. долара. Костюмът може да бъде използван както от войници, така и от работници в различни индустрии – като строителството, например.
Бионични очи
По данни на Световната здравна организация, близо 2,5 млрд. души по света страдат от някаква форма на нарушено зрение – от леки проблеми до пълна слепота. Като решение на голяма част от техните проблеми се очертават т.нар. бионични очи. Те може и да изглеждат като нещо, излязло от страниците на научнофантастичен роман, но в интерес на истината първите подобни устройства датират от 2009 г. Повечето от тях се състоят от три елемента: хирургически поставен имплант в ретината (намиращ се в задната част на окото, той преобразува светлината в електрически импулси, които се изпращат към мозъка), очила с камера (тя изпраща безжично сигнали към чипа в ретината) и малък преносим компютър (той може да е под формата на гривна и контролира целия процес). Учените отбелязват, че всичко това позволява на хора, загубили зрението си, да „прогледнат“ отново – или поне да различават светлини, форми и дори движения. Потенциалът на тази технология е огромен. Изследователи вече проучват възможностите за създаване на контактни лещи, използващи добавена реалност. Хората, които ги носят, не само ще подобрят (или дори възстановят) зрението си, но и ще могат да получат способности, считани за немислими в наши дни.
Изкуствена кожа
Създаването на изкуствена кожа, която да има свойствата на човешката, продължава да представлява сериозно предизвикателство, но през последните години беше осъществен значителен прогрес. Приложенията ѝ биха били безбройни, особено по отношение на произвеждането на протези и импланти. Вече се разработват продукти, които имитират функциите на човешката кожа, включително регулиране на телесната температура, отделяне на пот, както и усещане за допир. През 2020 г. учени от Технологичния университет в Мелбърн, Австралия публикуваха резултатите от изследване, в рамките на което успели да създадат изкуствена кожа, способна да реагира на болка. Тяхната цел била не само да се подобри протезирането, но и „да се компенсира човешката кожа за разработването на реалистични хуманоиди“. Въпросното устройство, усещащо болка, имитира наличието на нервни пътища, които свързват рецепторите в кожата с мозъка, повтаряйки изключително бързия ответен отговор на човешкото тяло. Според неговите създатели, то представлява „критична стъпка“ към създаването на „умни“ протези от следващо поколение, както и „интелигентни роботи“.
Бъдещето на нанотехнологиите
Представете си, че някой ден хората имат изкуствени мускули, изградени от наночастици. В комбинация с подходящите протези, те биха осигурили на притежателите си свръхчовешка сила и гъвкавост. Освен това, въпросните миниатюрни частици могат да революционизират начина, по който мозъкът комуникира с различни импланти. Те са толкова тънки, че могат да си взаимодействат безпроблемно с нервите и да предават импулси с изключително висока скорост. Всъщност, възможностите са безгранични. Едно от потенциалните приложения на наночастиците е свързано със създаването на микроскопични сензори, вградени в изкуствена кожа, които могат да отчитат дори и минимални промени в налягането и температурата, а освен това реагират мигновено при излагане на химикали.
Въпреки че нанотехнологията все още прави първите си стъпки, бъдещето несъмнено изглежда обещаващо. Един от най-често задаваните въпроси е дали тези частици могат да се превърнат в ефикасно средство за борба с раковите заболявания. Резултатите от няколко изследвания показват, че наноматериали с размер в диапазона между 1 и 100 нанометра (един нанометър се равнява на една милиардна част от метъра) действително могат да имат терапевтичен ефект. Наночастици, направени от материали като титанов диоксид, силициев диоксид, злато или сребро, могат да „търсят“ ракови клетки и да ги унищожават отвътре. Други лекари пък използват подобни частици за доставяне на медикаменти до клетките по невероятно прецизен начин, избягвайки страничните ефекти на конвенционалната химиотерапия. Въпреки това, съществуват и немалко рискове. Проучване, публикувано наскоро в списание Nature Nanotechnology, разкри, че наноматериалите могат да имат обратен ефект, влошавайки състоянието на пациентите, страдащи от ракови заболявания. Причината е, че те увеличават празните пространства между клетките на кръвоносните съдове, което на свой ред позволява на раковите образувания да мигрират по-лесно към нови места.
Русалин Венев
