Нека спи под камък Итало Калвино

На 20 септември излиза от печат том с есета под надслов „Нека спи под камък“ – своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино, един от най-големите италиански писатели на XX век.

Подбрани от самия автор, текстовете в „Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото“ (преводач: Ина Кирякова, художник: Дамян Дамянов, 480 стр., цена: 32 лв.) са многократно преиздавани и преведени на десетки езици. По думите на Клаудио Миланини, автор на послеслова, тези есета на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече известните размисли за ситуацията в литературата, в книгата са включени и текстове за битниците, за историческата роля на работническата класа, за връзката между философия, наука и литература, за политическия екстремизъм, за публиката… Убеждението, че заобикалящият ни свят се оказва все по-неконтролируем, че все по-често се изплъзва от всякакви цялостни проекти или прогнози, подтиква писателя да възприеме някъде към средата на 60-те години на XX век своята „форма-есе“.

Колкото до заглавието на книгата, ето какво пише Калвино:

В началото проверих дали няма да свърши работа някое от оригиналните заглавия на статиите. Но повечето от тях бяха дръзки и наелектризиращи като „Лъвски гръбнак“ или „Предизвикателството към лабиринта“, а аз търсех нещо в унисон с душевната нагласа, с която днес препрочитам и обобщавам своя опит. Избрах „Нека спи под камък“, за да създам представа за приключена безславно история, за да покажа, че можем да се върнем към същата тема едва след като се освободим от влиянието на много наши неоснователни претенции. Но „Нека спи под камък“ носи също смисъла на необходимостта да запечатаме своя опит такъв, какъвто е бил, за да може да ни послужи за нещо… Това означава, че от даден момент нататък камъкът, който слагам върху написаните страници, трябва да се смята само за преспапие.

Итало Калвино (1923-1985) е роден в Куба, но две години след това родителите му се връщат в Италия. Пише първия си роман на 23-годишна възраст. През целия си живот сътрудничи на периодични издания и пътува много в Южна Америка, Мексико, Аржентина, Испания, Франция. Разнообразното му творчество е добре познато в български превод – у нас са издадени книгите „Невидимите градове“, „Космически комедии“, сборникът с новели „Нашите предци“, сборниците с разкази „Паломар“, „Марковалдо, или сезоните в града“ и „Трудни любови“, както и неговите прочути „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“. Неотдавна „Колибри“ преиздаде „Ако пътник в зимна нощ“ в превод на Нева Мичева – неподражаем роман за удоволствието от четенето на романи, в който главен герой е Читателят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *