Гигантска дупка в земята разцепва земята в Сибир, а снимки от Космоса показват, че се разраства бързо.
Има формата на скат, подкова или гигантска попова лъжичка. Започна като отрязък, едва видим в разсекретените сателитни изображения от 60-те години. Сега това е пропаст със стръмни скали, ясно видими от Космоса.
Дупката се утрои по размер между 1991 и 2018 г., според Геоложката служба на САЩ.
Кратерът Батагай, понякога наричан Батагайка или „порта към ада“, е представител на много по-голям, често невидим проблем, който засяга цялата планета.
Каква е тази дупка в Сибир?
Арктика се загрява по-бързо от останалата част на Земята и това бързо размразява вечната замръзналост, която представлява дебел слой почва, която е постоянно замръзнала.
Кратерът Батагай всъщност изобщо не е кратер. Това е най-големият в света „ретрогресивен спад на размразяването“, който е яма, която се образува, когато размразяването на вечната замръзналост кара земята да се разпада, създавайки свлачище, докато земята по краищата му се свлича в ямата.
Има хиляди спадове на топене в Арктика. Но размерът на „кратера“ на Батагай му е спечелил титлата на мегасреда. Наречен е на близкия град Батагай.
“Вечната замръзналост е мръсотия под земята, която по дефиниция често не можете да видите, освен ако не е била изложена по някакъв начин, като в този мегаспад“, казва Роджър Михаелидес, геофизик от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, пред Business Insider.
Масовият спад на Батагай може да помогне за дешифрирането на бъдещето на нашата планета.
С размразяването на вечната замръзналост всички мъртви растения и животни, които са били замръзнали в нея от векове, започват да се разлагат, изхвърляйки въглероден диоксид и метан в атмосферата.
Това са мощни газове, задържащи топлината, които причиняват още по-високо повишаване на глобалните температури, предизвиквайки още по-бързо размразяване на вечната замръзналост.
Този порочен кръг може да има ужасни последици. Вечната замръзналост покрива 15% от сушата в Северното полукълбо. Общо той съдържа два пъти повече въглерод от атмосферата.
Едно проучване изчислява, че размразяването на вечната замръзналост може да отдели толкова затоплящи планетата газове, колкото голяма индустриална нация до 2100 г., ако индустриите и държавите не управляват агресивно собствените си емисии днес.
„Има много неща, които не знаем за тази верига за обратна връзка и как ще се развие непременно, но има потенциал за много големи промени в климатичната система, настъпили в много, много бързи геоложки времеви мащаби“, казва Михаелидес.
Накратко, размразяването на вечната замръзналост може бързо да влоши климатичната криза. Но това все още е мистериозен процес. Изучаването на екстремни места като мегаспадът Батагай може да помогне на учените да разберат размразяването на вечната замръзналост и да надникнат в бъдещето.
В проучване, публикувано в списанието Geomorphology през юни, изследователите са използвали сателитни данни и данни от дронове, за да изградят 3D модели на мегаспада и да изчислят разширяването му във времето.
Те открили, че около 14 пирамиди в Гиза от лед и вечна замръзналост са се размразили в Батагай. Обемът на кратера се увеличава с около един милион кубически метра всяка година.
„Тези стойности са наистина впечатляващи“, казва Александър Кизяков, водещ автор на изследването и учен от Московския държавен университет „Ломоносов“.
„Нашите резултати показват колко бързо се случва разграждането на вечната замръзналост“, добавя той.
Изследователите също така са изчислили, че мегаспадът освобождава около 4000 до 5000 тона въглерод всяка година. Това е горе-долу колкото годишните емисии от потреблението на енергия от 1700 до 2100 домове в САЩ.
Михаелидес казва, че тези числа не са го изненадали, но те могат да помогнат за информиране на моделите за бъдещо размразяване на вечната замръзналост и емисии.
„Мисля, че има много неща, които можем да научим от Батагайка, не само по отношение на разбирането как „портата към ада” ще се развива с времето, но и как подобни характеристики могат да се развият над Арктика“, казва Михаелидес.
Източник: Science Alert
