Полк. Виктор БАРАНЕЦ
Александър КОЦ
Пристигането на руски военни кораби в Куба беше истинска сензация. Когато миналото лято в пристанището на Хавана се появи нашият учебен кораб „Перекоп“ (на него стажуват кадети от военноморски университети), такъв шум в световните медии нямаше. Сега е друго. Този път не учебен съд хвърли котва край кубинския бряг, а боен отряд, включващ фрегатата „Адмирал Горшков“, носеща крилати ракети, и многоцелевата атомна подводница „Казан”.
По пътя за Куба нашите моряци организираха учения в Атлантика (симулирани изстрелвания на ракети) и се отправиха към Хавана, където бяха посрещнати с артилерийски салюти.
И за да потуши тревогата на американската преса, кубинското Министерство на отбраната успокои арогантните съседи с това съобщение: „Визитата е в съответствие с историческите приятелски отношения между Куба и Русия. Нито един кораб не носи ядрени оръжия, акостирането в Хавана не представлява заплаха за региона.“
Контраадмиралът Джон Кърби почти се прозяваше, докато информираше американците за пристигането на руските кораби. В действителност американската реакция бе друга – американски бойни кораби спешно излязоха в открито море, излетяха и военни самолети, за да ни наблюдават отблизо. А на първите страници на американските вестници написаха с едър шрифт: „Русия се връща в Куба“.
Посещението на нашите кораби явно гъделичка нервите на Белия дом и Пентагона. Там, директно или между редовете, намекват, че ако руснаците отново започнат да се „заселват“ в Куба, това ще е щик, насочен към корема на САЩ (от Куба до най-близкия американски щат са само 80 километра).
Не и още веднъж не!
Москва, както по време на кубинската ракетна криза през 1962 г., няма да докара ядрени ракети в Куба. Но тя възнамерява да рестартира предишните политически, икономически и военни отношения с Хавана.
И тук трябва да изречем една горчивата истина:
Москва направи стратегическа грешка
когато по искане на САЩ изтегли военната си групировка от Куба и напусна мощния разузнавателен център в Лурд. Когато нашите си тръгнаха, кубинците легнаха на пътищата, по които вървяха бронетранспортьорите, молейки руснаците да останат. Тогава кубинците се обидиха. И на Москва отне много години, за да възстанови отношенията с Хавана. Това се случва сега.
С напускането на Куба ние премахнахме от масата за преговори нашия мощен коз във военната игра със Съединените щати – самият щик пред корема им. След което янките развързаха ръцете на НАТО и преместиха войските си до границите на Русия.
Затова евентуално руско завръщане в Куба ще е не само нашият отговор на НАТО, но и поправка на старите грешки.
Ние няма да установим наши военни бази на острова без съгласието на Хавана. Но е възможно да направим
предложения на Куба, които тя едва ли ще откаже
Руско-кубинският ренесанс е стратегически изгоден както за Москва, така и за Хавана. Освен това в Карибския регион има и други страни, приятелски настроени към Русия. Това е и Венецуела, и Никарагуа. Също Бразилия и Мексико. И не е изключено край бреговете им да се развее Андреевското знаме на руския флот.