Световната икономика е под натиск, подобен на разломите през 20-е години на миналия век, довели до “икономически национализъм”, колапс на световния търговски обмен и Великата депресия, предупреждава председателката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.
“Преминаваме през най-тежката пандемия от 20-е години на XX век, най-големия конфликт в Европа от 40-е и най-сериозния енергиен шок от 70-е”, заявила Лагард на 20 септември в реч пред Международния валутен фонд във Вашингтон. И допълнила, че тези сътресения, в комбинация с други фактори като проблемите в продоволствените вериги, променят непрекъснато глобалната икономическа активност.
В изказването си, направено два дни след като Федералният резерв оряза лихвите си с 50 базови пункта и тласна котировките на акциите на американските компании до нови рекордни височини, шефката на ЕЦБ е посочила няколко общи признака “между двете двадесети години” (20-е на миналия и 20-е на нашия век), включително “пречките пред глобалната търговска интеграция” и технологичният напредък през двете епохи.
Лагард подчертава, че монетарната политика през 20-е години на XX век е влошила допълнително нещата, защото придържането към световно приетите стандарти е тласнало водещите глобални стопанства в дефлация и банкови кризи, докато “в момента се намираме в по-добри позиции за справяне с тези структурни промени от онези на предшествениците ни”.
Председателката на ЕЦБ припомня, че преди век централните банкери са научили по трудния начин, че привързването на валутата към златото и фиксираните валутни курсове “не е стабилизиращ подход във времена на структурна промяна”, защото това тласна света в дефлация, породи “икономическо неразположение” и допринесе за “цикъл от икономически национализъм”.
Днес инструментите на централните банки за опазване на ценовата стабилност “доказаха, че са ефективни”, допълва Лагард като се позовава на бързия спад на инфлацията след като тя и колегите й от глобуса започнаха да качват лихвените проценти през 2022 година. Тогава потребителските цени скочиха рязко в резултат на подема на търсенето след края на пандемията, пробивите в световните вериги за доставки и сериозния ръст на цените на енергията след пълномащабното нахлуване на руски военни части в Украйна.
Шефката на ЕЦБ описва този епизод като “екстремен стрес тест” за паричната политика. Паричните стратези на централните банки обаче вече могат да разхлабват монетарната политика след като през последните месеци ценовият натиск отстъпи. Годишната инфлация в еврозоната достигна върховите 10.6% през октомври 2022-а, но през август 2024-а слезе до най-ниските за последните три години 2.2 процента. Лагард определя като “забележително” постижението на централните банкери да поставят инфлацията под контрол в рамките на по-малко от две години и същевременно да не допуснат ръст на безработицата.
“Изключително рядко се случва предотвратяването на рязко влошаване на заетостта когато централните банки качват лихвените проценти в отговор на високи цени на енергията. Но в пазара на труда в еврозоната са се влели нови 2.8 млн. души от края на 2022-а”, отчита дамата.
Тя обаче предупреждава колегите си да не са самодоволни и да не се главозамайват, защото ред проблеми могат да ги подложат на сериозно изпитание. Сред тях са възможните пречки пред глобализацията, частичното разпадане на глобалните продоволствени вериги, пазарната мощ на технологичните гиганти като “Гугъл” и “скоростното развитие на изкуствения интелект”. Французйката допълва, че несигурността пред монетарната политика ще “остане висока” и че паричните стратези “трябва да я управляват по-добре”.
Лагард информира, че ЕЦБ ще обследва задълбочено и в детайли тези проблеми в предстоящия преглед на банковата стратегия. Тя посочва, че средносрочната целева инфлационна стойност от 2% годишно няма да се поставя под лупа, “но ще се обсъжда какво би могло да се използва от наученото от миналите периоди на прекалено ниска и прекалено висока инфлация”.
ЕЦБ планира също да анализира оценките си и огласяването на рисковете. Примерно, базовият инфлационен сценарий на институцията да може “да се балансира с информацията в реално време” и централните банкери да представят и алтернативни варианти.
