Чрез серията пластики на тема „Вавилонската кула“, представени в галерия „Стубел“, Георги Маринов продължава упорито и последователно да ни въвлича в етапите, през които той преминава, разработвайки тази вечна тема в изкуството.
Още в текста на Битие „11: 1-9“, където се описва изграждането на Вавилонската кула, е заложена възможността за нейното противоречиво тълкуване, произтичащо от фонологичното сходство на града Вавилон „бабу – илу“, т. е. „Божията порта“, с еврейската дума „Бабел“ – смесване, объркване. Така темата за Вавилонската кула – зикурат не само занимава и вдъхновява през вековете хората на изкуството и литературата, интерпретирайки я в опозицията: от „Кулата на раздора“ до мястото, където чрез владеенето на езиците различните народи се опознават и съжителстват в мир.
Вавилонската кула носи в себе си и още един съществен прочит. Той се опира на наратива, в който се описва построяването на замисления от синовете на Ной, след Потопа, Стълб, който стига до небесата и Бога. Така Вавилонската кула е символ и на възгордяването на човека, допуснал греховната мисъл да съперничи на Бога, да влезе в битка с Него. Непокорство, което предизвиква гнева му и Той разбърква, размесва езиците на строителите и ги разпръсва по света, наказвайки ги за забравата да живеят в мир.
Георги Маринов, опирайки се на „направиха тухли с огън и тухлите им послужиха за камък“ Юбилей „10: 20-21“, създава няколко варианта на Вавилонската кула от теракота и гранит, предоставяйки широк диапазон на зрителите в опита им да намерят, те самите, отговора на изхода от битката на небесния със земния свят. За фон на неговите оригинални интерпретации той разполага, съвършено целенасочено, в салона на Галерията изящни пластики на тема: „Шлемове“, „Воини“, „Торсове“. Чрез тях скулптурът се стреми да напомни познатия ни дотук в исторически аспект трагичен финал от опита на човека да влезе в битка с Бога. Сблъсъкът, от който са останали само отломки.
Изложбата на Георги Маринов е предизвикателство за тези, които, скрити зад привидния си комфорт, не желаят да прочетат нейното послание в днешния тревожен свят, а в неговото развитие тя е определен успех и внасяне на собствен прочит във вечните теми – на човешкото възгордяване, греховност и последствията от тях.
Аксиния Джурова
23 септември 2024 г.