СПАРТАК ДЕРМЕНДЖИЕВ – СКУЛПТУРА И РИСУНКИ
18 ноември – 7 декември 2024
Тази година за мен е юбилейна. Имах планове за голямо представяне в залите на СБХ,
включващо творби от всички досегашни мои изложби (от 1996 до 2024) – само от заглавията
им може да се направи изложба, но по различни причини не можах да ги осъществя.
Показах по-малка ретроспекция в Градската художествена галерия – Благоевград.
Благодарение на директора на галерията – колегата живописец Иван Милушев – представих
експозицията „Предопределеност“, включваща шест мои изложби, избрани не толкова
хронологически, колкото тематично-идейно. Подборът включваше и последната за момента
моя изложбата-инсталация „Целувката“. Целувка, която – както се оказва, без да съм си давал
сметка през тези 70 години живот – е предопределила не само творчеството ми, но и живота
ми. Експозицията завършваше с инсталацията „Краят на света“.
Защо беше нужен този увод? Защото предстоящата изложба в галерия „Стубел“,
включваща проекти от 10-годишен период, също е предопределена от „Целувката“ в
едноименната изложба.
„Близо до сърцето“ …
Но нали, нали еротиката беше близо до сърцето на Дерменджиев? – се питате вие. Не,
еротиката е в сърцето ми и не само, но и не точно еротиката. Но за това се надявам да стане
дума при друг случай, ако се изпълняват обещанията на галеристите и ако системата ни
пропусне през финото сито на цензурата.
Изложбата „Близо до сърцето“ също е ретроспекция, но на друг етап от творчеството
ми, наречен „Виртуални паметници“. Той започна преди десет години с виртуалното
представяне на паметника на Георги Марков на площад „Журналист“ и до тази година съм
представил над двайсет такива.
Изложбата е съкратен вариант. Показваме само част от тези проекти. Както поради
недостатъчно пространство, така и поради желанието да се акцентира не върху самите
виртуални паметници, а върху работния процес, да се представят проектите – от идеите, през
рисунката, до глината. В този смисъл тази изложба спокойно може да се нарече и „Изборът на галерия
„Стубел“. Експозицията включва и два започнати, но незавършени и все още непредставени
виртуално проекта. (Доколкото може да приемем, че останалите са завършени). Те са заявказа следващи събития.
Защо „Близо да сърцето“?
Това заглавие бе подсказано от приятелка, която буквално каза: „явно тези твои работиса близки до сърцето ти“.
Изложбата включва портретни рисунки и скулптури на български интелектуалци.
Недооценени, умишлено забравяни, сплашвани, изнудвани, оклеветявани, съдени, ограбени,
принуждавани да мълчат, репресирани, убивани… Може би затова са близо до сърцето.
Самият факт, че тези скулптурни портрети: на Георги Марков, на Райко Алексиев, на Кристо, на Иван Милев, на Жорж Папазов се явяват първите им скулптурни портрети в инак богатото на портрети и бюстове родно изкуство, говори, че тези личности са били нежелани от българското общество и система, а вероятно и продължават да са не дотам желани въпреки
широко рекламираните демократични промени. Може би затова са близо до сърцето.
Тези проекти не са поръчка, няма да бъдат осъществени поне докато съм жив. Ако пък
рано или късно се реализират, вероятно няма да бъда посочен като автор. Може би и затова са
близо до сърцето. И на последно място, но не и по значение. Този изложба се показва в любима галерияс прекрасни домакини. Може би затова е… близо до сърцето…
Спартак ДЕРМЕНДЖИЕВ
