Това е нова тема. Тя се случи миналата година. Заиграх се миналата година, но основно тази година започнах много серозно да мисля да комплектувам тази изложба и да положа съвсем серозно отношение, за да мога да представя една цялостна изложба в бронз и в картини. Всичко е емоционално и е създадено сега.
Тази тема дойде случайно, не защото е отсъствала от мен и аз не съм работил в тази посока, ами едно листо ми подсказа посоката на. Да, и в крайна сметка се оказва философията много точна. Аз съм го казвал, че от първата целувка започва всичко останало, каквото на човек му дойде на главата е от нея. Явно тази целувка първо е магнитът, който събира, химията, която се получава, вулкан от чувства. Странно нещо е целувката. Така че това е горе-долу темата с целувката.
Разбира се, че еротиката няма нищо общо с порнографията и това трябва да си го избие човек, а напротив – това е тема, която е най-близка може би до човека и много вътре в човека. Благодарение на това нещо светът съществува. В него има много обич, то и пътят към любовта, към обичта, което е много странно.
Скулптурата, и картината са едно и също нещо, само че от различни технически средства. По-важно е темата, по-важно е това, което човек иска да каже. Другото е избор на материал. Но при мен, тъй като аз основно се занимавам със скулптура, тази комбинация и на мен ми беше в началото интересна, защото знам, че скулптура и графика, черно-бялото върви добре. Напоследък улавям, че добрата работа, независимо дали е в бронз или в бои, важното е да е добра. А колкото до бронза – да, трудоемко е, твърд материал, труден материал като камъка, отвръща винаги. Докато акварелът е игра с вода и цветове, и бои. Той е по-нежна игра, по-деликатна, по-интересна. Да контролираш водата не е много лесно нещо и не се отдава на всеки. Така че това е едно от добрите ми занимания. Аз обичам трудните неща.
Това сподели Вежди Рашидов за новата си изложба „Еротикон“, която се открива на 13 ноември 2024 г. /сряда/ в 18:00 часа в арт галерия Vejdi .
Emil Drindolov
