Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември в Република България. Празнува се официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945 – 1992 г.Народното будителство се свързва с периода на т.нар. Ранно Възраждане [6], който съвпада с века на Просвещението и повечето от най-тачените народни будители са представители на тази част от българската история или близки техни ученици и следовници, но то обхваща и други хора, като редица обществени дейци, включително християнски светци, от предходните епохи, борци за народното добруване, във времената на Априлското въстание и Освобождението, творци и политически дейци, чиито дела са очертали културния възход на народа или се трудили за свободата му, в хода на целия следосвобожденски период.