Жена откри изгубен свят на 280 млн. години по време на поход в италианските Алпи

Изследователи потвърдиха, че жена, която се е разхождала в италианските Алпи, е открила фрагмент от екосистема на 280 милиона години, пълен с отпечатъци от стъпки, вкаменелости от растения и дори следи от дъждовни капки.

(Във видеото може да научите повече за: Древен изгубен свят съществувал преди 40 000 000 години e открит под антарктическия лед)

Клаудия Стефенсен вървяла зад съпруга си в планинския парк Валтелина Ороби в Ломбардия през 2023 г., когато стъпила на скала, която приличала на циментова плоча, съобщава The Guardian.

„Тогава забелязах тези странни кръгли рисунки с вълнообразни линии. Вгледах се по-внимателно и разбрах, че това са отпечатъци от стъпки“, разказва Стефенсен пред медията.

Учените анализирали скалата и установили, че отпечатъците принадлежат на праисторическо влечуго, което повдига въпроса какви други улики освен „нулевата скала“ на Стефенсен се крият в тези алпийски височини.

Впоследствие експертите посещават мястото многократно и откриват доказателства за цяла екосистема, датираща от пермския период (преди 299 до 252 милиона години). Пермският период се характеризира с бързо затопляне на климата и кулминира в събитие на измиране, известно като „Голямото измиране“, което унищожава 90% от видовете на Земята.

Следите от тази екосистема се състоят от вкаменени отпечатъци от влечуги, земноводни, насекоми и членестоноги, които често се подреждат, за да образуват „следи“, според преведеното изявление. Наред с тези следи изследователите откриват древни следи от семена, листа и стъбла, както и отпечатъци от дъждовни капки и вълни, които са се плискали по бреговете на праисторическо езеро. Доказателства за тази древна екосистема са открити на височина до 9850 фута (3000 метра) в планините и на дъното на долините, където свлачища са отлагали вкаменелости през вековете.

Екосистемата, заснета във финозърнест пясъчник, дължи невероятното си запазване на близостта си с водата в миналото.

„Отпечатъците са направени, когато тези пясъчници и шисти все още са били пясък и кал, напоени с вода в покрайнините на реки и езера, които периодично, в зависимост от сезоните, са пресъхвали. Лятното слънце, изсушавайки тези повърхности, ги втвърдява до такава степен, че връщането на нова вода не заличава отпечатъците, а напротив – покрива ги с нова глина, образувайки защитен слой“, казва Аузонио Рончи, палеонтолог от университета в Павия, Италия, който е изследвал вкаменелостите.

В изявлението се посочва, че фините зърна на пясъка и калта са запазили и най-дребните детайли, включително следи от нокти и шарки от коремната област на животните. Изследователите твърдят, че отпечатъците произхождат от поне пет различни животински вида, някои от които може да са достигнали размерите на съвременните комодски варани (Varanus komodoensis), израствайки до дължина между 6,5 и 10 фута (2 до 3 м).

„По онова време динозаврите все още не са съществували, но животните, отговорни за най-големите отпечатъци, открити тук, все още трябва да са били със значителни размери“, казва в изявлението Кристиано Дал Сасо, палеонтолог по гръбначни животни в Природонаучния музей в Милано, който е първият експерт, с когото е осъществен контакт във връзка с откритието.

Вкаменелостите предлагат прозорец към един очарователен, отдавна отминал свят, чиито обитатели са изчезнали в края на пермския период, но също така могат да ни научат за времето, в което живеем сега, се казва в изявлението на изследователите.

Много от откритите праисторически отпечатъци щяха да останат скрити, ако не бяха климатичните промени, които бързо намаляват ледената и снежната покривка в Алпите.

„Тези вкаменелости … свидетелстват за един далечен геологичен период, но с тенденция на глобално затопляне, напълно сходна с тази в наши дни. Миналото може да ни научи на много неща за това, в което рискуваме да вкараме света сега“, заявиха изследователите.

Не пропускайте най-важните новини – последвайте ни в Google News Showcase

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *