Клинт Истууд отдавна е легенда. Името му е синоним на качествено и вълнуващо кино, независимо дали се изявява като актьор или режисьор.
Но и легендите остаряват. Истууд вече е на 94 години, а из Холивуд упорито се говори, че е направил „последния си филм“. Това трябваше да е лентата Juror #2. Но съдейки по отношението на студиото Warner Bros никой може и да не разбере за „лебедовата песен“ на големия Истууд, пише The Wall Street Journal.
Juror #2 е 40-ият филм в режисьорската кариера на Истууд. Само преди месец бе организирана бляскава премиера в един от най-известните холивудски киносалони – TCL Chinese Theatre. Всъщност това бе фестивал, по време на който бяха прожектирани и други негови филми – като например „Американски снайперист“, който спечели „Оскар“.
Самият Истууд не присъства, но там бе една от звездите от Juror #2 Тони Колет, която обясни, че това е „съдебна драма от старата школа“, предава WSJ. „Вече не се правят такива филми“, обобщи тя.
След премиерата си обаче Juror #2 напълно изчезна. Warner Bros, който подкрепя всички проекти на Истууд от 70-те години на миналия век насам, го пусна в няколко кина без да направи каквато и да е реклама. Беше пуснат единствено трейлър в интернет.
Нарушавайки стандартната практика при разпространение на филми, от компанията дори не обявиха приходите, т.нар. боксофис. Което означава, че студиото може би не иска да бъде оценявано по печалбите от тази лента.
От Warner твърдят, че от самото начало са планирали да пуснат Juror #2 само в собствената си стрийминг платформа Max. А ограничените по брой кинопрожекции били организирани от „уважение към Истууд“ и всичко, което е направил.
Но това не е съвсем вярно. Информация за проекта се появи първоначално в средата на 2023 г. И никой не споменаваше, че филмът ще е само за платформата Max. Дори когато са питани за датата на премиерата, от Warner не споменават подобни планове. От своя страна Max също не каза, че ще пуска филм на Истууд, когато миналата пролет представяше схемата си пред потенциални рекламодатели.
Да се прави филм само за стрийминг напълно се разминава и с концепцията на новия шеф на Warner Дейвид Заслав. Всъщност именно той отмени тази практика с обяснението, че нямало особен финансов смисъл.
Пускането тихомълком на филм от човек като Истууд обаче е доста показателно за това как киното се променя в името на корпоративните интереси. Тук жертвата са отношенията между студио и творец, но не само. Артистите имат все по-малко контрол върху това как ще бъде разпространявано изкуството им.
От Warner отказват коментар по темата. За скриването на данните за приходите казват, че не смятат тази информация за съществена. Няма и дата за премиера в стрийминг платформата. Адвокатите на Истууд също не коментират.
Действията на студиото обаче могат да се тълкуват като демонстрация на нелоялност. Анонимни служители на ръководни постове казват, че шефовете им не са вярвали в успеха на Juror #2 и не са имали желание да похарчат милиони за популяризирането му.
„Но това е Клинт Истууд, един от малкото хора, които могат да бъдат наречени емблематични. Ако правите това с него, какъв сигнал изпращате на останалите? Че не вярвате в таланта им?“, казва Стивън Галоуей, декан на филмовото училище към университета „Чампан“, цитиран от WSJ.
Истината е, че напоследък Warner претърпяха няколко разочарования, свързани най-вече с представянето на заглавия като Joker: Folie à Deux, Furiosa: A Mad Max Saga и филмите на ужасите The Watchers и Trap. Наскоро директорът Заслав коментира, че трябва да подобрят представянето и определи сегашната работа като „непоследователна“.
Истууд и Warner имат дълга и успешна история
Като актьор и режисьор той е участвал във филми, печелили „Оскар“ като „Американски снайперист“, „Момиче за милион долара“ и др. Освен това Истууд е известен като човек без много претенции, които умее да спазва графици и ограничения. Често пъти не харчи и целия бюджет за филма. Последната му лента за Warner бе уестърнът Cry Macho, пуснат в стрийминг платформата им през 2021 г. Няколко месеца по-късно Заслав се усъмни дали изобщо е трябвало да пускат филма заради съмнения за евентуалните му печалби.
Донякъде може да се твърди, че изчезването на филма на Истууд от кината е жертва и на феномена „ще го стриймвам вкъщи“. Приходите от такъв тип филми, насочени към по-възрастна публика, спадат постоянно. През тази година се очаква да са 1.6 млрд. долара от общо 38 филма. Миналата бяха 1.9 млрд. от 27 ленти, включително и суперуспешният „Опенхаймер“. А 2024 г. бе белязана и от провали на утвърдени в киното имена – Франсис Форд Копола с Megalopolis и Кевин Костнър с първата част на уестърн сериала Horizon. В сравнение с тези филми (често с бюджет над 100 млн. долара) обаче Juror #2 е доста скромен – за него са похарчени само 35 млн. долара.
Главната роля е поверена на Никълъс Хълт, в образа на съдебен заседател, който трябва да реши дело за убийството на жена, в което се оказва замесен. Колет е в ролята на прокурор, чиято цел е да постигне присъда, независимо, че заподозреният може и да се окаже невинен.
Добрите отзиви за лентата очевидно провокират хората да отидат да го гледат, макар че на няма никаква реклама. Режисьорът Ози Родригес го е гледал два пъти като втория път води със себе си и приятел, за да чуе мнението му.
„Това не беше глупост със супергерои“, казва Родригес. Най-сетне някой да се занимае с нещо важно като съдебната система. Очевидно е, че това последният филм на Истууд, та той е на 94 години. Защо тогава филмът бе заметен под килима?“