Тракийското скално светилище „Белинташ“ е древно праисторическо и тракийско светилище, вероятно дори „древна обсерватория“.
Намира се на около 30 километра югоизточно от Асеновград и е природен и културен феномен. Скалното плато е дълго около 300 метра и широко около 40 метра, а височината му е 50 метра.
Легендите говорят, че от там тракийските жреци от местното племе беси са гадаели по звездите. Изсечени от човешка ръка, още в древността, груби стъпала водят към скално плато, осеяно със стотици малки и по-големи дупки – жертвени олтари на жреците.
С „Белинташ“ се свързва и култът към тракийския бог на Слънцето – Сабазий. Мястото е било най-активно използвано през първото хилядолетие преди н. е., макар, че високо развита древна цивилизация е съществувала по тези места от много по-рано.
Предмет на научен интерес от почти четири десетилетия, самият „Беланташ“, като име, се приема в превод – „добър, бял камък“ или „камък на знанието“. Наричат го справедливо още и българският Стоунхендж.
В разположението на скалните ямки учени забелязват съразмерността на съзвездията Малка мечка и Голяма мечка, Лъв и Орион. Някои вярват, че местността може да е свързана с легендата за Потопа и Ноевия ковчег и, че в скалите на платото личат следи от халки, за които били придържани въжета на Кораба.
Предания сочат, че преди повече от три десетилетия на „Беланташ“ е забелязана небесна карта в знаците на платото. Има твърдение, според което в основата на скалния феномен са издълбани знаци, напомнящи указател.
Наложени върху съвременна карта, те маркират точно комплекса от светилища в тази част на Родопите: Долнослав, Драганица, „Белинташ“, „Караджов камък“.
Standartnews.com
