Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, наричан по-точно Десетоноемврийски пленум, е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност в партията (и фактически в държавата) – генерален секретар , която той заема в продължение на 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика,[3] въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.[4]
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат (Желю Желев)[5] или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство (Костадин Чакъров).а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
