На 15 ноември Елица Георгиева, авторката на „Космонавтите само минават“, се завръща с ново заглавие: „Одисея на момичетата от Източна Европа“ (преводач: Румяна Мл. Станчева, художник на корицата: Стефан Касъров, 168 стр., цена: 20 лева). Роман за изгнаници, които се борят за свободата си, съчетаващ бурлескови премеждия с хаплива социална живопис.
Премиерата на книгата ще се състои на 21 ноември от 18:30 ч. във Френския институт в София в присъствието на авторката.
Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с „Големия енциклопедичен речник Ларус“ и „Малкия Ларус на добрите обноски“, студентката по кино в Лион открива „страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи“, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към „момичетата от Източна Европа“.
Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на трафиканти, е принудена да проституира. Борбената Дора, в чийто живот светъл лъч внася само „вълшебната лампа“ на баба ѝ Арифе, също се вписва в разпространеното клише „момиче от Източна Европа“. Един ден пътищата на двете героини неочаквано се пресичат…
Родена в София през 1982 година, Елица Георгиева живее повече от две десетилетия в Париж, където завършва магистратура по кино и творческо писане и реализира многобройни проекти в областта на документалното кино, литературното писане и пърформънса. Романът „Космонавтите само минават”, създаден на френски, получава отличието „Андре Дюбрьой” (за първи роман, написан с хумор и критично чувство). Номиниран е за наградите: „Флор” (с основател Фредерик Бегбеде), „Рьоне Фале”, „111-а страница” и за три литературни награди на гимназистите от областите Ил де Франс, Лоара и Централна Франция. Георгиева е автор и на документалните филми „Чужденка/-ки” – дипломната ѝ работа, „В очакване”, „Всяка стена е врата“, „Нашето тихо местенце“.
„Елица Георгиева владее до съвършенство не само френския език, но и наративното изкуство на Новата вълна.“ – Le Figaro litteraire